Тя е първата чернокожа жена с номинация "Оскар" за най-добра добра актриса в главна роля през далечната 1954 г. Не получава статуетката заради цвета на кожата си. Отказват й достъп в луксозните хотели за бели, унижават я и се опитват да я смачкат.

Самата Дороти носи в себе си и друга огромна болка - ражда умствено увредено дете. Готова е на всичко, за да го издържа - танцува в скъпи заведения, играе, бори се със съдбата си. Съдбата обаче не й дава обикновената човешка радост от дом и семейство. Мъжете в живота й я използват. И Доти рухва, намирайки спасение в алкохола и антидепресантите.

На 43 години умира от свръхдоза. Една от десетте най-красиви жени на планетата по това време няма право на щастие...

Почти половин век по-късно Хали Бери получава "Оскар" и става първата чернокожа актриса в историята на киното. Хали пресъздава в един разтърсващ филм историята на Дороти.

Във филма има една сцена, в която Хали се регистрира "под прикритие" в луксозен хотел за бели. Предупреждават я, че няма право на достъп до басейна. "Ами ако реша да плувам?", пита героинята. "Изобщо не е разумно, ще си имаме неприятности", отвръща й управата." Хали предизвикателно се появява край басейна в ослепителна форма - такава е била и нейната героиня Дороти - и натопява шоколадовото си тяло в него. На следващия кадър група работници ожесточено търкат с препарати изпразнения басейн.

Да, това са годините, в които цветът на кожата определя социалния статус, територията, в която можеш да се развиваш, човешкото ти право на щастие и удоволствие от успеха. Чак през 1964 г. Америка ще приеме Закона за гражданските права, очевидно потъпквани дотогава. А през далечната 1954, когато Дороти е номинирана за "Оскар", властва законодателството на Джим Кроу и афроамериканците имат статут на "отделени, но равни".

Духът на Дороти срещна духа на Хали

в градската болница на Охайо. Там на 9 ноември 1922 г. се ражда Дороти, а 44 години по-късно, година след смъртта й - и Хали Бери.

Бащата напуска дома пет месеца преди раждането на Дороти, майката взема бебето и първата си дъщеря Вивиан с нея. Причината е проста - бащата Сирил живее в дома на майка си и въобще не мисли да създаде свой дом, където жена му може да прави неща, различни от традициите на свекърва си. А жена му мечтае да стане актриса и да обикаля света.

Битката за място под слънцето започва още в детството на двете невръстни деца. Майката е професионална танцьорка, която през годините ще се заеме и с малки характерни роли. Има само един проблем - въпреки че е родила две деца, е лесбийка. И след като заминава за Холивуд, оставя дъщерите си в ръцете на сексуалната си партньорка Дженива. Тогава още като дете Дороти за първи път разбира какво значи сексуално и психическо насилие. Дженива всъщност поема грижата за двете деца, когато вече са станали известни като "децата чудо" (Wonder Kids). Тя ги учи на пеене, танци и пиано. А Руби, която пее в църковен хор и вкарва там дъщерите си, ги води в Лос Анджелис.

Между артистичните си ангажименти тя чисти по къщите, за да може да ги издържа. Заставя ги едновременно да репетират дълго, да излизат на сцената и да се учат в училище. Двете дъщери започват да участват в малки скечове с песни и танци, а майката продължава със своите представления и малки характерни роли в холивудски филми повече от двадесет години. Това решава съдбата на Дороти. След години тя с лекота пее, танцува и играе роли, които изискват сериозна физическа и професионална подготовка.

От малка се научава да печели сама парите си. Но никога не се научава да ги управлява. Оставя ги на поредния мъж, който ги губи и я разорява.

Всъщност тя никога не е била учена да го прави. Защото с парите се е оправяла Дженива. От Дороти се е искало единствено дисциплина и постижения. Години по-късно тя ще каже: "В това време, ако бях бяла, щях да завоювам света."

Wonder Kids завоюват победи на сцената, но триумфът им идва след Голямата депресия, която срива икономически Америка през 1923. Успехът на дуото приключва в тази година.