Жена в бяло

Дребничката - около метър и шейсет, брилянтна актриса и царица на шоуто, отговаря по своя начин. Тя кара бял "Тъндърбърд", наметната с бяло палто от бобър. Животът й е истинска холивудска история - тя е на върха, но е самотна.

Любовта я отбягва, но прожекторите на Холивуд компенсират празнотата. Следва успешната лента Island in the Sun, направен по бестселър. В него отново участва Хари Белафонте. С Курт Юргенс прави култовата италиано-френска продукция Tamango.

Идва Porgy and Bess, безсмъртният мюзикъл на Джордж Гершуин, чиято Summertime звучи и днес с непроменен блясък. Дороти приема предложението, но директорът е сменен с Ото Премингер, който е безпощаден към нея, защото връзката им е приключила преди това. Тя получава "Златен глобус" за ролята си, но пътят вече я води надолу.

Промяната започва със срещата й с представителния собственик на ресторант Джак Денисън през 1959 г. Той я преследва непрекъснато и най-важното - моли я да се омъжи за него. Доти вижда мечтата си осъществена - бял човек да й предложи годежен пръстен, и се съгласява.

Готова е на всичко за съпруга си. Когато Джак иска да пее и танцува в нискоразредния му ресторант, тя го прави. Въпреки съветите на приятелите и на мениджъра си. Копнежът за щастлив семеен живот е над всичко. Но Джак се интересува само от парите й и дори си позволява да я бие. Спомените от детството се връщат и безсилна пред проблема, Доти започва да пие много.

Инвестицията, която е вложила в проучване на нефтени залежи заедно с други актьори, е загубена. Каквито пари са останали, ги взема Джак. Две години след брака им Дороти го изхвърля от къщата си и подава молба за развод. На 26 април 1963 г. блестящата красавица и актриса обявява фалит.

Пътят надолу

Но това не е решението. Трябва да продължи да се грижи за своето нещастно дете и да печели пари. Затова се обажда на своя стар агент Ърл Милс, който се съгласява да помогне. Намира й участие в няколко филма, въпреки че Дороти продължава запоите. По нощите се обажда на свои приятели, за да си говори с тях с часове, защото е самотна и в депресия. Спи до късно след обяд, а след това поема към нощните клубове за поредното представление. Годините са се натрупали, късметът я е изоставил. От предишния й блясък е останало малко.

Последният опит да го върне е лечение в Мексико, където тя изнася представления. След това е на турне в Япония. Ангажират я за серия шоу спектакли в Ню Йорк, но певицата си изкълчва глезена и после счупва крак. На 8 септември 1965 г. Дороти трябва да отиде в болница, за да й сложат гипс. Милс й звъни сутринта, а тя го моли да отложи ангажимента, за да поспи още няколко часа. Ърл телефонира още няколко пъти, но безуспешно. Към 2 ч. следобед разбива вратата. Доти е мъртва.

В полицейската сводка тя е под номер 20813. Причина за смъртта е свръхдоза антидепресанти, които редовно пие заедно с алкохол, точно както го прави Мерилин Монро. Пазителите на реда отбелязват, че в същата година актрисата е трябвало да навърши 43 години.

Малко преди фаталния край Доти дава на Ърл писмо. "В случай на смъртта ми, който и да ме открие, да не маха нищо, което е на мен - шал, рокля или бельо. Кремирайте ме направо. Ако имам нещо - пари, мебели, дайте ги на майка ми Руби Дендридж. Тя знае какво да прави с тях. Дороти Дендридж." Според нейното желание тя е предадена на огъня - каквато е била през живота си.