Савко Калата ни очаква в Бургас в собственото си малко ресторантче, което е под собствения му денонощен магазин. Знам, че благодарение на жена си Наска вече не е лошо момче. Имат успешен семеен бизнес, Савко издаде две книги за живота си в затвора и те го превърнаха в телевизионна звезда. Въпреки че имам едно на ум: вълкът козината си мени, нрава си - не, се поддавам на магнетичното му мъжкарско излъчване и на романтичния ореол на герой от "Имало едно време в Америка". Както и на това, че провокира вечния копнеж на всяка жена да има до себе си мъж, който може да я защити от всекиго и от всичко. Не че Наска има нужда да бъде защитавана. Отвсякъде й личи, че е твърда като кремък и трудно може да бъде уплашена и пречупена. Не само защото е приела да свърже живота си с бивш затворник, без да се съобразява с общественото мнение. Шеговито, всъщност съвсем сериозно и без да й мигне окото, тя критикува пред нас избухливия нрав на мъжа си. Той слуша, притихнал като малко дете, но и упорито привел глава. Дори след 21 години брак Савко и Наска продължават да се сблъскват до кръв. Никога обаче не съм виждала мъж и жена, за които да е толкова ясно, че връзката им е завинаги. Колкото и да е тривиално, ключът към този вулкан от страсти се нарича просто любов.

Лошото момче Савко

Престъпната му биография започнала още когато бил пионер. Играли с няколко приятелчета на ластик, счупили витрината на казиното и докато другите взимали дъвки и бонбони, той изпразнил чекмеджето с парите. На другия ден пред черната дъска го изключили от пионерската организация. "Оттогава ме нарекоха крадец. Където и да отидех, клеймото вървеше преди мен. Трябваше да реша от коя страна да застана. Така си избрах посоката. Всъщност не бяхме лоши момчета, просто искахме да живеем по-свободно. Не можех да си представя, че ще получавам пари на аванс и на заплата. По ми беше лесно да отида да ги взема сам отнякъде, вместо да чакам да ми дават." В затвора се научил да отваря каси и измислил как да си взема сам парите, дори когато е лишен от свобода. Уредил се с лека работа и имал възможност през деня да излиза. "Вечер приятели оглеждаха касите, през деня ги отварях, вземахме парите и се прибирах." На милицията й трябвали почти две години да открие крадеца. Към първоначалната присъда се прибавила още една, понеже не бил от кротките, последвала друга... Савко влязъл в затвора през 1973 г., когато бил на 24 години, и излязъл през 1985 на 36 г. За това време опознал до тънкости бургаския, старозагорския, пазарджишкия, плевенския и бобовдолския затвор. Както се шегува, не е лежал само в сливенския, защото е женски.

Преди да влезе зад решетките, освен да кривне здраво от правия път, успял да извърши и друга лудория. Бил на 18 г., когато избягал от казармата и се оженил за своя съученичка. Така и не успели да изконсумират брака си, защото него все го нямало. През 1970 г., непосредствено след уволнението, тръгнал да пътува с корабите. След две години слязъл на брега уж да си гледа семейството. Резултатът бил дъщеря, родена през 1973 г. - рождената й дата е татуирана на ръката му. Малко след това попаднал там, където му било мястото, т.е. в затвора.

Баща му и брат му приели твърдо срама. Макар че не било лесно. Калата, потомци на някогашни гръцки бежанци, били сред най-уважаваните в Созопол. Брат му бил механик в „Океански риболов", баща му - един от основателите на държавния флот в града. Едва преди 3 години, малко преди да почине, баща му седнал при него вкъщи под смокинята и за пръв път го погалил. "Не помня да го беше правил, страшно суров мъж беше. А майка ми беше светица. Наскоро помолих Насето да отидем до затвора в Бобовдол, за да видя как е пътувала мама, за да ми идва на свиждане. Сутрин с рейса до Бургас, после с влака до София, оттам - с автобус до Бобовдол. Оставяше ми 5 кг багаж и си тръгваше обратно... Когато баща ми почина, приех смъртта му мъжки. Когато си отиде мама преди 11 месеца, нещо се откъсна от мен. Не съм сантиментален, но ми беше страшно тежко." А с дъщеря си Савко не поддържа контакт и твърди, че не му е тежко. Причината за това е Наска, но решението е само негово. "Дъщеря ми не хареса жена ми. Избираш: или едното, или другото."

Наска

Като излязъл от затвора, Савко трябвало до 3 дни да започне работа, за да не го изселят в Айтоския Балкан. Оказало се, че след 12 години извън борда на живота това е невъзможно. "Приятелите ме отбягваха, навеждаха глави и ме подминаваха. Близките се срамуваха." Тръгнали с баща му на риболов. След десетина дни милицията им наредила да махнат мотора на лодката, да не би особено опасният рецидивист да избяга в Турция. Попаднал в абсолютно безвремие. "Хванем риба, до 10 часа я продам, до 12 се напия. По времето на соца на морето имаше чехкини, полякини, рускини... И като си на две-три питиета, нямаш спомен. Ама сякаш гониш лудото." Започнал усилено да си търси истинска работа. Така попаднал на позната барманка, която го наредила за звукооператор в созополския ресторант "Будапеща". Трябвало да отидат в бургаската дирекция „Музика" заради трудовия договор. Жената, която го оформила, била бъдещата му съпруга. Тогава Савко бил на 36 г., а тя - на 31. Наска: "Като си тръгваше, колега от Созопол каза: „Тоя разбойник 12 години е бил по затворите!" Учудила се. Защото й станал симпатичен, но нищо повече.

Видели се отново след по-малко от 30 дни, когато трябвало спешно да го уволнят. Защото от Созопол скочили: как може да назначавате рецидивист! Савко отишъл да си вземе първите спечелени с честен труд пари и понеже винаги бил ларж - той и краденото раздавал на закъсали приятели, а и защото вече бил забелязал Наска, поканил нея, шефа й и нейна колежка на обяд. Наска: "Въобще не се интересувах от миналото му. Изобщо не мислех за него като за рецидивист. Само ми направи впечатление погледът му. Безизразен, никога не те гледа в очите." Между другото, Савко все още не се е научил да я гледа в очите, когато говорят. Една от травмите от предишния живот, която не може да преодолее.

След седмица-две Наска била в командировка в Созопол, обадила му се и с голяма компания отишли да се повеселят в Международния младежки център в Приморско. Савко се докарал за купона с черен панталон, бяло сако, нови обувки. "Не знаех, че ще останем и на следващата сутрин. И си представи: август, слънце, полуголи туристи по бански, а аз като сгоден циганин драпам по плажа и се потя. Любов бе, искам да се покажа!" Не само по дрехите, а и по всичко друго бил като дошъл от небитието - не знаел как се яде сирене, не познавал вкуса на салатата. Но трогателната му непохватност сразила сърцето на Наска. "Почерпихме се добре и по малките часове не знам как ми дойде да му кажа: „Ти имаш нужда от мен." В този момент почувствах, че съм готова да му отдам живота си."

Наска била сред най-харесваните и ухажвани жени, макар че скоро била разведена и имала син. Работата й била авторитетна, карала собствен трабант, купен от Кореком - рядкост за онези години, поради честите служебни командировки я познавали в Сливенски, Ямболски и Бургаски окръг. След като се разчуло, че със Савко са станали гаджета, всички били потресени. Не можели да проумеят как този разбойник, току-що излязъл от затвора, е хванал хубавото гадже. Наска: "Беше наистина потресаващо, всички бяха в шок, но никой нищо не смееше да ми каже. Защото си имах собствено мнение и не можеха да ме разколебаят. Беше си любов."

Любовта им не пристъпвала свенливо, а препускала. Седем месеца след като Наска имала неблагоразумието да отвори сърцето си за Савко, той се преместил при нея в Бургас и заживели заедно на квартира. "Всичко стана много бързо. Имах да наваксвам. В последните години в затвора влезе едно момче и ми каза, че навън вече има видео. Насето ми взе едно с 10-20 касети. Стоях пред телевизора и не смеех да мръдна. Гледах. Толкова бях изгубил от живота." Оженили се през януари 1986 г.

Наска:"Ти попита ли ме дали искам да се омъжа за тебе?"

Савко: "А ти имаше ли избор?"

Наска: "Да, нямах."

Тя и досега не знае как се е решила. Не правили голяма сватба, били 7-8 човека. По това време Савко бил миньор в мина "Росен". "Имам един много силен спомен. Калин, синът ми (никога не го нарича сина на жена ми), беше на 5 г. и когато се връщах от нощна смяна, понеже живеехме в една стая, Наска го вземаше и излизаше да се разхождат в градината. За да мога да се наспя. Когато един човек прави толкова много за теб, ти си му длъжен за цял живот." В задълженията към Наска обаче не влизало и това веднага да стане примерно момче. Скоро, без да знае, се скарал с партийния секретар на мината и го набил. Последвало поредното уволнение. Наска не се предала. Намерила му работа в „Културен отдих и украса" да поддържа люлки в парка. Тепърва й предстояло да открие, че Савко не може да изгони затвора от себе си. Нощно време се стряскал, скачал и си говорел. Непрекъснато мислел, че някой нещо му крои. Съмнявал се дори в жена си. "И досега таи много омраза", споделя тя. Не променил и безцеремонния си начин на общуване, с който оцелявал зад решетките. "Все очаквах, че ще ми каже нещо, което ще ме нарани." Затова когато веднага след сватбата Савко поискал да осинови малкия Калин, тя категорично отказала. "Не бях сигурна, че ще издържа да живеем заедно." Дала му пробен срок, уточнява Савко, за да види дали ще стане човек. "Защото, в интерес на истината, аз си излязох от затвора с всичките негативи. А те не бяха малко."

Една от "екстрите" на брака с бивш рецидивист била върволицата от току-що освободени затворници, която повече от година се точела в апартамента им. Савко самоотвержено помагал на приятелчетата с пари или да си намерят работа. Търпението на Наска свършило, когато в един прекрасен ден пред прага на дома им застанал Нямчо - грозен, ръбат, с два зъба отпред, и понеже, както личи от прякора му, бил ням, измучал страшно срещу нея. "Блъснах вратата и като се върна Савко, му казах: „Край, вече не искам никой да идва тук. Не издържам!" Той се предал.

Това обаче била мъничка победа. Дошли големите изкушения, т.нар. сладки предложения. Веднъж Иво Карамански отишъл на гости на Савко на вилата им. „Насето точно ми беше дала задача да копая в градината. "Какво става с тебе? - удиви се Карамански. - Не те ли е срам? Виж, решили сме да направим това и това. Хайде да вземеш Южното Черноморие." Казах, че ще му дам отговор до 24 часа. Обаче се изкуших. Защото съм вкусвал от меда и знам, че е сладък. Дойде Насето и започна: "Това защо не си направил, онова защо не си направил..." "Дотука сме с копането", отсякох. "Абе - усъмни се тя, - да не е идвал Иво?" Започнах да се пеня: "Хората ми предлагат Черноморието, а аз се занимавам с твоите глупости." "Нямаш никакъв проблем - отговори. - Обаче аз си събирам багажа и се разделяме." Наска спечелила и тази битка. Следващото изкушение било преди 2 г. "Беше есен, правехме лютеница и Насето ме беше хванала да беля пиперки. Телефонът звъни, вдигам, обажда се Митьо Бретона. Беше капо ди тути капи на всички т. нар. борци в България. Създаде ги, отиде в Унгария, а след като утрепаха бай Миле, се върна да си вземе неговото. Застреляха го в едно кафене в София. И така, като звъни по телефона, ми казва: „Идвам ти на гости в Созопол." Тогава казах на Насето: "Добре бе, хайдуците от цяла Европа ми идват на крака, а аз беля пиперки! Мога ли да ти таковам лютеницата!" А тя мъдро заключи: "Не се безпокой, дон Корлеоне умря в доматите, ти ще умреш сред пиперките." Отказал и тази оферта. Наска е доволна, че е взел правилното решение, "защото доскоро се шегувахме, че остана само той жив", но ако може да се върне отново в началото, "със сигурност не бих извървяла отново този път. Бих се скрила вдън горите тилилейски." Между другото, тя е правила опити да си тръгне. Савко отсичал: "Само през трупа ми!" И тя оставала.

Защото въпреки че бил див, безпардонен и податлив на изкушения, Савко бил готов да даде живота си за нея и за Калин. В буквалния смисъл. Връзката между него и сина й била толкова силна, че скоро след като се оженили, момчето започнало да пише в училище след името си неговата фамилия - Калата. Когато Калин навършил 16 години, дошъл моментът да се случи това, което Савко искал от самото начало: насрочили дело за осиновяване. Решили да направят и кръщене на момчето. Случайно кръстницата избрала датата, на която било и делото. Наска: "Първо отидохме в съда, след това в църквата." Било много хубаво и тържествено. Денят останал паметен за семейството и с още нещо. За осиновяването Савко трябвало да представи свидетелство за съдимост. И тъй като неговото било изписано с присъди и от двете страни, подали молба за ново, на реабилитиран. Така бившият особено опасен рецидивист като че ли официално отворил новата страница в живота си. Тя била празна и на нея пишело - неосъждан. В момента Калин следва право. Савко: "Представяш ли си куриоза? Калата - съдия. Някое братле ще се зарадва, като чуе името, но няма да съм аз."

На светло

Основната терапия, която Наска прилага на Савко, за да не мисли за глупости, е да печелят от честен бизнес. По времето на Горбачов двамата взели под аренда увеселителните люлки, на които той работел. После спечелили търг за крайбрежните заведения в Бургас. Наска открила импресарска агенция и изнасяли балерини за чужбина. Отворили първия плейбой клуб в града и представили първия синхронен стриптийз. А след това си купили няколко апартамента в блок от фонда на БДЖ и подредили собствено жилище. Тогава Наска дала идеята да се откажат от ресторантьорството и да си построят магазин в квартала. Тя била инициатор да започнат още един бизнес - модерни казани за варене на ракия в Созопол. "Реших да направя казаните, за да й натрия сол на главата - обяснява Савко. - То пък взе, че потръгна. Сега от Ахтопол до Айтос варят ракия при мен. От вечно сочения с пръст най-после станах на почит. Наскоро се шегувах с шефа на психиатрията в Бургас, че искам да се освидетелствам. Защото едно време всички работеха, мен ме убиваха от бой и ходех да крада. Сега всичките крадат, а аз работя."

Наска била и музата на Савко да напише двете си книги. Всъщност първата - сборник разкази, той бил написал в затвора. Казал за тях на Наска, но ги криел в една чанта с негови неща от старите времена, която не й позволявал да пипа. Наска: "Обаче аз я отворих, видях разказите и един ден го помолих да ми ги прочете." После със своя приятелка направили каквото трябва и издали книгата. Калин пък се заел с разпространяването й. Било голям ентусиазъм и емоция. Малко след това Наска започнала да убеждава Савко да напише втората си книга. "Не очаквах, че ще я започне. Винаги иска да го навиват, да го молят, да го убеждават, пак да му говорят. Но аз съм много упорита и никога не се отказвам, а и разчитам на интуицията си." Оформила му малко офисче с компютър, "зарешетено като килия". Написвал по 20-30 страници и й ги давал да ги чете. Тя му припомняла други случки, "защото знам абсолютно всичките", той се връщал да ги напише и така до края на книгата. Завършил я през пролетта миналата година, Наска взела ръкописа в Поморие, където отивала на процедури. Там я изчистила от жаргони и отбелязала коя случка трябва да се опише по-подробно. Така заедно издали книгата и направили поредната стъпка към живота на светло.

За жените съкровища и мъжете мечти

Случило се така, че в годините, откакто са заедно, Наска е преживяла три сериозни операции - от дискова херния, доброкачествен тумор на пикочния мехур, това лято й сложили изкуствена тазобедрена става. И докато тя не отдава значение на болестите - "Посрещам ги, приемам ги, отпращам ги и край. За 4-5 дни се оправям. Много съм корава", Савко и трите пъти ужасен вдигал болниците на главата си. "Отивам при доктора и му казвам: вариантите са два - ще я бъде, или няма да те бъде. Той, интелигентен човек, казва: "Не разбрах?" Аз имам една-единствена, обяснявам, не искам да я сменям, съкровище ми е. Така че много внимавай." Трябвало Наска да го изгони, за да не стои при нея по 24 часа. "Знам, че за това много жени ще ми завиждат, обаче ако го видят, когато е лош..." Преценката й за Савко? "В една книга пише: гъркът е добродушен, простодушен, красив, отзивчив, добър и винаги готов да ти каже истината, но това не е по силите му. Но гърците, включително и Савко, имат силно развито чувство на отговорност към семейството. За тях то е нещо свято. Може да се бием, да се колим, да се бесим, обаче не дава прах да падне върху мен и сина ми. Изобщо е много лош и много добър, няма средно положение. А аз искам да е само добър. Защото тогава е мъжът-мечта."