Тя обича змейове, дракони, фантастичните създания на Запада и Изтока. Когато за пръв път видяла с очите си на място артефакти от времето на императорски Китай, имала усещането, че се връща у дома. Така прекрасно се чувствахме и ние, когато пресякохме пътя на EVA с пътя на една от най-талантливите съвременни илюстраторки Капка Кънева. На нейното въображение поверихме илюстрациите към текстовете на български писатели в рубриката ни Modern Love. 

Това е един от най-сладките моменти от подготовката на броя. Когато и ние в редакцията, и писателят, чийто текст предстои да бъде публикуван в рубриката Modern Love, очакваме илюстрацията на Капка. Вълшебното ѝ метафорично мислене винаги изненадва, способността да превърне беглия детайл от историята във фокус, концентриращ емоцията и смисъла, винаги очарова. 

Сигурна съм, че и студентите ѝ очакват с нетърпение срещите с нея. Капка Кънева е доцент в катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ в НХА. Вярва в младото поколение и в това, че бъдещето на световната, а и на българската книга е в добри ръце. 

Не може да не сте виждали корици, създадени от нея. Сътрудничи на издателствата „Панорама“, „Лист“, „Колибри“, „Жанет 45“, Small Stations Press, Oxford University Press в Мадрид и др. Сред наградите ѝ са призът за високи творчески успехи от Министерството на културата (2014), отличията за български автор от Осмото и на Десетото международно триенале на сценичния плакат (София, 2016 и 2022). Номинирана е за ALMA – мемориална награда „Астрид Линдгрен“ за илюстрация за 2021 и 2022 г.

Говорим с Капка Кънева точно преди да отлети за две седмици във Франция за творческа работилница със студенти и колеги дизайнери по програма „Еразъм“ и за представяния на „Вълшебното грозде“, първата ѝ книга, в която е не само илюстратор, но и автор на текста, и която излезе паралелно в две издания – българско и френско. 

Капка, кога опита вълшебното грозде на изкушението и да напишеш, а не само да илюстрираш книга за деца?

Доста отдавна. През 2017-а. Написах приказката за един следобед, за да забавлявам дъщеря си Яна, която тогава беше на пет. Почти веднага ми се прииска да я илюстрирам, но минаха много години, преди да „видя“ и почувствам, че е дошъл моментът за това.

Усещаш ли някаква носталгия по вълшебството в днешния свят?

Вълшебствата са за мен до такава степен ежедневие, че понякога спирам да им обръщам внимание. Нещо повече, случва се да си позволя да изпитам недоволство, разочарование или дори да ми доскучае, а това е може би най-тъжната грешка, която човек би могъл да направи. Бих искала винаги да оценявам и да бъда благодарна за щастливите чудеса, с които животът не е престанал да ме дарява.

Ето още едно вълшебство – майка ти също се казва Капка Кънева. Как е станало така, че името ѝ се предало на дъщерята? 

Семейната легенда твърди, че „виновен“ за това е баща ми. Той намирал името на жена си и нея самата за най-красиви на света, затова пожелал да бъдем съименнички.

Кое е другото нещо, по което с майка ти сте като две капки? 

Визуалните, а и духовни прилики помежду ни сякаш започнаха да се открояват едва напоследък. Все по-често виждам в огледалото или по снимките си нея. Ако ми бяхте задали този въпрос преди няколко години, вероятно бих отговорила, че нямаме много общо.