Знаеш ли дали все още хартиеният портрет на Сервантес, който направи за серията „Дървото на класиците“ за Oxford University Press, Мадрид, е на онзи мадридски калкан? Усети ли по различен начин Сервантес, докато го ваеше от хартия? А Багряна?

Да, портретът на Сервантес е все още в „Алкала де Енарес“. Той е опростен, повече знак, отколкото портрет, някак сам се получи... С лекота улових приликата и в портретите на Иван Вазов и Левски, докато с Багряна, Блага Димитрова и Христо Смирненски гонех почти етюден реализъм и това ме затрудни. Преди броени дни пък работих по портрета на големия Валери Петров – интересна и също не съвсем лесна задача.

Направила си толкова много хартиени сърца. Как би продължила фразата „Сърцето е…“

…слон. Попаднала ми беше навремето книга на български автор с такова заглавие, бях я забравила напълно, но когато наскоро трябваше да визуализирам френския израз „дебело (натежало) сърце“, си припомних фразата и я изобразих.

Ще ти задам и два от въпросите, които задавам на писателите в рубриката Modern Love. По-трудна ли е любовта днес?

Не мисля, че любовта е различно трудна през различните епохи. Трудно или лесно е самото свързване с другия човек.

Ако трябва с една дума да назовеш „модерната любов“, коя би била думата?

Виртуална.

Коя ще е следващата книга, илюстрирана от теб?

Работя по „Книга на въпросите“ от Пабло Неруда – друга моя отдавнашна мечта.