Ъ като ЪГЪЛ НА СПАСЕНИЕТО: Киното, разбира се, е моето ъгълче на спасението. Сега живея с мисълта за премиерата на „А днес накъде“. Извън всичките ми страхове и съмнения, надежда ми дава една прожекция в Русе – толкова много хора дойдоха, радваха се. Питах ги защо, нали там става дума за едни актьори, чиято съдба едва ли им е толкова близка, а те: „Ама как, филмът е за всички нас! За едни и същи съмнения, възторзи и униния“.

Л като ЛАЧЕНИ ОБУВКИ: За други неща си мечтаех като дете. И аз като Велян си живеех в измислен свят – най-красивото нещо е да се учудваш и да се радваш на онова, което е в теб, а после да създаваш връзката с реалното. Този оборот на измишльотината, на учудването е като особена ферментация. Така се „сношаваш“ с природата, че да можеш да измислиш неща, които тя не е успяла. Да, всичко е измислила, но с фантазията си ти можеш да я обогатиш. Иначе лачените обувки, които ми подариха за 75-ия рожден ден, не съм ги обувал. Не че не са удобни, но… ще умрат от смях хората, като ме видят! От Римини ми ги донесоха, пожелаха ми да обиколя света, но виждаш, още съм си тук.

Ч като ЧУВСТВО ЗА ХУМОР: То е нещото, което може да защити правото на човека да се отдалечи от проблемите в живота. Хуморът в изкуството изисква най-високата естетика. Като че ли е най-висше изкуство. Едни го владеят, а други – не. Трябва да намериш искрицата смях там, където е сълзата. Аз се опитвам, но не знам доколко успявам. Спомнете си онзи човек от духовата музика, който свири на погребението, ето пада сълза, но… не било сълза, слюнката от инструмента му изтича. Капката, разбира се, е метафора на сълзата, но е шега. По-лесно ще спасиш и себе си, и другите чрез хумора. Спомням си, че като погребвахме татко, попът пееше много фалшиво (после се оказа, че е тенекеджия). Квичеше като заклано прасе, а мама, както плачеше, едва не умря от смях. И всички ние едва се сдържахме (имитира го). Ако татко можеше да чуе – и той щеше да се смее. След две години, като почина мама, същият поп дойде. И си мислех: „Ох, мамо, ако го чуваш, сигурно ти е по-леко!“. Ето това е – чувството за хумор ни спасява винаги.