БЕЗДЕЙСТВИЕТО НА АЛИС МЪНРО

Носителката на Нобелова награда за литература Алис Мънро е канадска гордост, обожавана от мнозина. Легендарната писателка си отиде от този свят миналата година на 92 години след дълга битка с Алцхаймер и една дълго пазена и отбягвана тема – това, че вторият ѝ съпруг Джералд Фремлин години наред тормози сексуално най-малката ѝ дъщеря Андреа.

Алис Мънро отказва да приеме този факт, с който според дъщерите ѝ тя винаги е била запозната. Решава обаче да блокира тази информация някъде дълбоко в себе си и вместо това да напише най-доброто, на което е способна, да спечели всички престижни награди и в годината, в която Джералд умира, да развие деменция, която няма да ѝ позволи никога да осъзнае факта, че не е защитила детето си. И то защото перспективата на 44 години да остане сама я плаши повече от това, че мъжът до нея е насилник.

Писателката и първият ѝ съпруг Джеймс имат четири момичета (едното умира като бебе) и след като се разделят, трите деца живеят ту при единия, ту при другия. Джери, както го нарича Алис, се настанява в живота им, когато Джени и Шийла вече са големи и самостоятелни и само Андреа живее с тях. Тогава тя е на осем години. На пръв поглед Джери е шегаджия, който се опитва да комуникира с всички, но малко след това започва да изолира Алис от обкръжението ѝ. Алис Мънро е майстор на късия разказ и историите ѝ описват случки от провинциалния живот в Канада от женска гледна точка. Другата канадска гордост Маргарет Атууд я нарича „пионер“, а работата ѝ е определяна като „национално съкровище“. 

Тъй като обаче избира да мълчи за насилие, за което знае от години, днес голяма част от почитателите ѝ я заклеймяват и отказват повече да прочетат каквото и да било от творчеството ѝ. Оказва се, че Джери е регистриран и с други случаи на насилие и твърде много хора са наясно с действията му спрямо Андреа, но всички чакат реакция от Алис. Когато първоначално разбира за това, писателката го напуска за няколко месеца, но впоследствие решава, че е на години, на които според нея няма да си намери друг мъж. И опитвайки се да блокира за себе си знанието за тормоза над детето си, тя се впуска в писане, което ѝ носи световно признание. Част от притесненията ѝ излизат в някои от историите, но в един момент, когато Андреа е на 11 години, Алис споделя с терапевта си, че нещо не ѝ харесва в отношенията между дъщеря ѝ и Джери. И му признава, че всъщност е истински щастлива само когато мъжът ѝ е доволен от нея.

В материал на „New Yorker“ Андреа споделя в подробности какво ѝ е причинявал Джери, оказва се, че е опитвал същото и с дъщерята на предишната си приятелка и че пази подробни писма с обяснения, които по-голямата сестра на Андреа – Джени, изпраща на майка си в желанието си да я провокира да реагира. Всички от семейството пазят Алис, а Алис пази Джери. Единствената, която помага на Андреа и се опитва да накара майка си да реагира, винаги е Джени. Другата им сестра Шийла пише биографията на Алис и никъде в нея не се споменава жестоката истина. Когато Андреа ражда своите деца – близнаци, изрично казва на майка си, че трябва да дойде сама, ако иска да ги види. Към края на живота си Джери признава за деянията си срещу Андреа в съда, след като тя подава официално иск срещу него. Андреа не иска вече 80-годишният мъж да влезе в затвора, а да дари пари на център за борба с такъв вид травми. Джени е тази, която се грижи за Алис, след като Джери умира и тя е диагностицирана с деменция. Преди да си отиде, Мънро все пак казва на дъщеря си: „Не искам да бъда погребана до този човек“.