Красиво парижко утро в далечната 1928 година. От седалката на шофьора на зеленото бугати излиза жена с фигура и излъчване на филмова звезда. Насъбралите се папараци пред входа на хотел „Риц“ започват да крещят „Грета, Грета“, без да подозират, че пред тях стои най-красивата художничка в света – Тамара де Лемпицка.

Раздразнени от дързостта и независимостта ѝ, някои нейни съвременници от артистичния свят със завист я описват като „аристократка, чието хоби е да е художник“, „богата съпруга, която печели сърцата на мъжете и жените в Париж с дарбата си да ги рисува красиви“. Шармантният път на Тамара де Лемпицка оживява в голяма ретроспективна изложба, в документалния филм на режисьорката Джули Рубио – „Историята на Тамара де Лемпика и изкуството на оцеляването“, и  на сцената на Бродуей в спектакъл, вдъхновен от изпълнения с възходи и падания живот на полската аристократка.

„Тамара е била истински воин във време, когато, ако един мъж рисува добре голи женски тела, всички го възприемат като изкуство и ахват пред резултата, но ако същото направи една жена, го наричат перверзия. Така е било през целия ѝ живот – тя се е движела винаги по острието на бръснача!“, коментира режисьорката на документалния филм.

Докато работят върху него и преравят архивите на наследниците ѝ, откриват, че през целия си живот Тамара е спекулирала с годината на раждането си. Официалната дата на появата на бял свят на Тамара Роза Хуровиц е 1894, а не 1898 година, както се смяташе досега. За разлика от европейските арт институции, които често включват творбите ѝ в групови изложби, а някои от тях дори представят творчеството ѝ в самостоятелни експозиции, американските музеи дълго време открито я игнорират като художник.

Досега, защото от края на ноември до февруари 2025-а музеят по приложни изкуства в Сан Франциско – De Young, представя в мащабна ретроспектива живота и творчеството на жената, чиито творби колекционират Мадона, Анжелика Хюстън, Джак Никълсън и Барбара Стрейзънд. През 2020-а на търг, организиран от гиганта „Кристис“, картина на Де Лемпика достигна рекордната цена от 21 милиона долара, след което музеят в Сан Франциско инвестира в покупка на две нейни творби. Това сякаш отвори широко вратата на идеята за изложба отвъд океана.  

„Лемпицка не е била нито дъщеря на известен художник, нито любовница, съпруга или компаньонка на известен артист. Никога не е споделяла, че се е вдъхновявала от този или онзи съвременник. Тя наистина вижда самата себе си и хората, които са около нея, като произведения на изкуството и използва езика на изкуството като единствения достатъчно свободен език, на който може да разкаже историята и истината за самата себе си – коментира доктор Фурио Риналди, куратор на мащабната ретроспективна изложба. – Странното нещо, с което се сблъска екипът, бе, че Тамара е вдъхновила толкова много хора да прегърнат истинската си същност, била е наричана „женският Анди Уорхол“, но малко музеи са дръзнали да инвестират пари в покупката на нейни картини за колекциите си. Мисля си, че има определено елемент на сексизъм по отношение на реакцията към кариерата ѝ на художник, но за незаслуженото ѝ поставяне в сянка е повлиял и фактът, че е била определяна като артист на движението арт деко, към което критиците винаги са били резервирани.“

Родената във Варшава на 16 май 1898 година Тамара се премества в Санкт Петербург със семейството си, когато навършва пълнолетие, а няколко години по-къс-но се омъжва за обещаващия полски адвокат Тадеуш Лемпицки, който ѝ осигурява охолен живот, чести пътувания до любимия ѝ Париж и заслужената независимост, така бленувана от нея. Във френската столица тя открива многобройни почитатели, красиви жени и техните богати мъже, които ѝ плащат, за да рисува портретите им, както и любовта в лицето на Ира Перо.