Омъжената красавица е съседка на Тамара и неин доверен приятел до момент, в който и двете откриват, че са намерили сродната си душа, и се впускат в провокативна и опасна връзка, която за известно време е обсъждана и осъждана от странно консервативното общество на разгулния Париж. Връзката им продължава 50 години и Ира е не само единствената романтична константа в живота на Тамара, но и нейното артистично вдъхновение. Критиците са единодушни, че в платната, за които позира Ира, се усеща целият емоционален вихър и дълбочина, на която е способна Де Лемпицка.

През 1928 година тя започва връзка с прочутия колекционер и много богат унгарски бизнесмен барон Раул Куфнер де Диозег, което влудява от ревност съпруга ѝ и той настоява да прекратят отношенията си. След смъртта на съпругата на барона Тамара приема предложението му за брак и става не само една от най-богатите жени в Европа, но и за първи път получава медийно внимание. Журналистите я наричат снизходително „баронесата с четка в ръка“, но са винаги нащрек, когато и където се появи тя, защото знаят, че имат интересна история за разплитане.

Тамара е много магнетична жена, със стилен гардероб, аристократични обноски и любовен живот, на който могат да завидят много хора в Париж, а по-късно и в Ню Йорк, където благородното семейство се премества през 1939 година. Независимо от всичко, в сърцето си завинаги остава вярна на своята Ира, с която поддържа кореспонденция до края на дните си. Умира в Мексико през 1980 година щастлива, че е живяла така, както е искала.

Внучката ѝ Мариса де Лемпицка, която застава пред камерата на документалния филм на Рубио, признава: „Баба ми е била свой най-голям агент, мениджър и промоутър. Винаги е обсъждала сама цената на картините си и никога не е отстъпвала. Използвала е красотата, стила и мъдростта си, била е много, много умна. Мисля си, че е била първата поп икона и ако имаше днес Инстаграм, щеше да е звезда. Заветът ѝ – бъдете смели, не следвайте другите, създайте свой стил и не се страхувайте да скачате в неизвестното – е актуален и днес“.