Биографът на Мария Калас открива различни версии за нейното забременяване. Едната е, че тя изживява голямо разочарование в средата на 60-те, когато забременява, а Онасис я принуждава да направи аборт. Според други разкрития на биографа й Николас Гейдж това забременяване се случва след съдбовния круиз през 59-та, когато те двамата напускат законните си съпрузи, факт, който успяват да скрият от пресата.

През 1960, когато Онасис е на едно от своите дълги плавания с яхта, Мария ражда син, който умира два часа след раждането. Погребвайки бебето (кръстено Омеро Ленгрини), Мария погребва и част от себе си. Смъртта на детето от голямата й любов я обсебва до края на живота й, от тук насетне пеенето й губи мощта си.

Ако Омеро беше оцелял, може би Мария щеше да стане съпруга на Онасис. Но колкото повече време минава, корабният магнат се чувства все по-малко задължен да се венчае за своята любовница. През 1966 г. Мария се отказва от американското си гражданство и приема гръцко, което автоматично анулира брака й с Менегини. Тя очаква, че Онасис ще й предложи да се оженят, но той избягва този въпрос. Междувременно той е увлечен от вдовицата на президента Кенеди, Джаки и през 1968 г. се жени за нея, вместо за Мария. Животът на Мария Калас е опустошен.

Първоначалния шок тя понася дори по-лесно. Започва да работи отново, участва във филмовата версия на "Медея" под режисурата на великия Пазолини, но колкото повече време минава, толкова по-изоставена се чувства. "Следващите 9 години се криех от хората, водех унизителен живот," - казва тя. "Принесох в жертва кариерата си за... нищо". Според близък неин приятел: "Онасис накрая беше уморен от нея. Тя му вярваше безусловно, отдаде се изцяло на тази любов с пълното съзнание, че това ще бъде краят на нейната кариера."

Всъщност тя се опитва да се реабилитира като оперна певица. Нейният приятел, тенорът Джузепе ди Стефано, я убеждава да направят заедно едно концертно турне. Където и да се появяла, фанатични тълпи й ставали на крака. Гласът й вече бил слаб, не можела да го овладее след толкова дълга липса на практика, но въпреки това почитателите й приветствали завръщането й на сцената. Когато я попитали как се чувства от това, че мощта на гласа й е намаляла, тя отвърнала саркастично: "Всичко е наред. Публиката и без друго не чува как пея, защото заглушава гласа ми с аплодисменти". Сърцето й все още принадлежи повече на Онасис, отколкото на пеенето.

Въпреки женитбата си с Джаки Кенеди, Аристотел продължава да поддържа близки отношения с Мария Калас. Страстта му към Джаки скоро изчезва, дори не я нарича "жена ми", а "вдовицата". Любовта му към Мария непрестанно възкръсва. Но независимо, че и двамата са обсебени от любовта един към друг, никога повече не се събират.

През 1973 любимият син на Онасис Александър загива при самолетна катастрофа. Две години по-късно Онасис умира, все още много богат, но съсипан.

Мария се затваря в апартамента си в Париж с вярната си прислужница и много рядко излиза. Андри, единственият приятел, чиито посещения тя приема през тези две години, разказва, че те слушали нейните стари записи, тя обичала да си ги пее сама на себе си отново и отново. Но никога повече не искала да излезе на сцена. "Тя е страхотен приятел, но живееше в съзнателно самоунижение и винаги се връщах изтощен у дома, след като съм бил при нея," - споделя Андри. Здравето на Мария се влошава и на 16 септември 1977 г. тя умира от сърдечен удар докато спи. Коментарът на Андри е: "Това беше много тъжен край. Тя наистина умря от разбито сърце".

Светът тъгува за нея след смъртта й. По време на опелото в гръцката църква "Св. Стефан" над 2000 души се опитват да се поклонят пред тленните й останки. А репортерите и новинарите с телевизионните камери стигат до бой, за да влязат вътре.

Мария живя като нейните трагични героини - тя не толкова ги изпя, колкото изживя съдбите им в собствения си живот. И всички я помнят като една от последните светици на операта.