Когато отива в Ню Йорк през 1945 г. нещата не тръгват по "мед и масло". Минават две години преди Мария да направи първия си пробив. Живее със заеми, наложило се да вземе голям заем, за да се яви на един конкурс във Верона, Италия. Там се запознава с един плешив, 30-години по-възрастен местен бизнесмен, почитател на операта, на име Джовани Батиста Менегини. Той я взима под крилото си и я издържа по време на престоя и следването й в Италия.

Въпреки разликата във възрастта, те се женят две години по-късно и той става неин мениджър. За него Мария казва: "Господ ми го изпрати, защото тогава бях много самотна, много нещастна. Не съм допускала, че някой може да ми окаже такава подкрепа."

Под покровителството на известния диригент Тулио Серафин кариерата на Мария процъфтява в Италия. Между другото точно по това време в Италия има много певци, достойни да й бъдат конкуренция като гласови данни. Но Мария поема риска да опита силите си като колоратурен сопран и се справя така добре, както и в по-ниските, плътни нюанси.

Тя вдъхва нов живот на романтичните опери от 19 век, който дълго време са били пренебрегвани, смятани за лека категория с елементарни сюжети и пошли закачки. Те обаче изваждат на показ многостранния й талант и способността й не само да покаже целия диапазон на гласа си, но и талант на драматична актриса. Тези опери й дават възможност да влезе в роли както на влюбена, така и на измамена жена в безизходно положение. Много често е играла Виолета - болната от туберколоза проститутка от операта на Верди "Травиата"; Тоска на Пучини - великата певица от времето на Френската революция, която се влюбва в бедния художник Каварадоси; отмъстителната митологична гръцка героиня Медея. Но нейната емблематична роля си остава Норма от едноименната опера на Белини за жената на езическия свещеник, влюбена в офицер от мразената Римска империя. Мария е играла тази роля над 80 пъти.

Не всички харесват нейните превъплъщения. Една от най-големите й съперници в нейния гласов диапазон, Рената Тебалди, казва за нея, че пее, сякаш има картофи в устата си. Тези, които не я приемат, ликуват при всяка нейна грешка на сцената. Одумващите я твърдят, че гласът й всъщност е доста груб, но това, за което не могат да обелят лоша дума, е неоспоримото й драматично присъствие на сцената. "Тя има много изразителен глас. Може да го накара да звучи дори грозно. Ако играе курва, може да докара гласа си да звучи направо гадно. Наистина може да се превъплъщава" - казва Роджър Хагер, директорът на продукцията на нейните участия в Ковънт Гардън през 50-те години.

Мария винаги е правила много предизвикателни спектакли, за които често се налага да спори и да се кара с режисьорите, но винаги е била най-големият перфекционист в екипа, реализиращ дадена постановка. "Тя имаше физиологични проблеми, ниско кръвно налягане и това много й пречеше на сцената. Преди всяко представление тя трепереше и силно пребледняваше" - спомня си Хагер. "Никога не свикна с излизането на сцена, пеенето всъщност беше много голямо предизвикателство за нея".

Колкото повече расте известността на Мария, толкова повече й се налагало да обърне по-голямо внимание на физиката си. На 30 години тя все още е с наднормено тегло, нищо, че атакува сцената като амазонка. Носи очила тип "бухал", а вкусът й по отношение на облеклото е доста под въпрос. Веднъж заедно със съпруга си влязла в изискан бутик в Милано, собственост на Мадам Бики - водеща италианска дизайнерка по онова време. Щом я видяла, облечена в старомодния си костюм, Мадам Бики възкликнала с презрение: "Селяните са тръгнали на неделна разходка". Мария Калас ядосано напуснала магазина.

За да победи конкуренцията си за роли като Виолета от "Травиата" и мадам Бътерфлай, освен с прекрасен глас, трябвало да бъде слаба и красива.

Опитала с най-разнообразни диети, но без особен успех до 1953 г., когато погълнала тения, ядейки месо алангле. За една година свалила близо 25 кг. и започнала да изглежда като нейния идол - Одри Хепбърн. Тъй като поглъщането на тения се оказало единственият успешен метод да свали килограми, от време на време Мария изяждала по някоя тения, за да поддържа слабата си фигура. Когато се върнала в магазина на Мадам Бики, дизайнерката не я познала.

"Тя притежаваше блясък, който сякаш се излъчваше от нея, - разказвала по-късно Мадам Бики. - Изваждането на показ на женската й същност беше точно толкова важно, колкото артистичният й успех".