Сега продължаваш ли да ходиш на стадиона всяка сутрин?
ПАВЕЛ: Не, не, сега съм на зеления килим веднъж в седмицата или веднъж на две седмици.
Санди, доколкото разбрах, първо си впечатлила Митко (Димитър Димитров, режисьора) с един монолог, но на следващия етап от кастинга си била доста притеснена?
САНДИ: Да, с един страхотно написан от Емил Бонев монолог, в две страници се разказваше историята от първо лице. Бях в комфорта на дома си обаче, записвах с телефона си, който непрекъснато падаше от куп с книги, на който се опитвах да го закрепя.
След това на живия кастинг, когато се запознах с Павел, допуснах голямата грешка да дойда натоварена от други неща и просто си донесох „мръсните обувки“. Прибавяме и липсата на опит. Минаха два месеца, вече бях приела, че няма да стане, и тогава ми се обадиха. Митко ме помоли за моето доверие, а нямаше нужда, аз му го дадох без никакви притеснения.
Когато започна процесът, как постигнахте химията помежду си, защото безспорно я има?
САНДИ: Освен че кастингът не мина добре, когато видях Павел за първи път, усетих, че ние нямаме никаква допирна точка помежду си. Един човек, с когото в реалния живот не бих комуникирала, той го знае много добре, това беше първото ми впечатление от него. После имахме дълго време уроци по танци за една сцена във филма. Там се случи нашето сближаване и на третия снимачен ден вече ни питаха дали не се познаваме отпреди.
ПАВЕЛ: Според мен екранната химия в огромна степен е заслуга на екипа зад кадър. Всеки един ъгъл на снимане или различната светлина може да промени нещата, екипът ни насочваше в правилната посока, за да видим финалната версия по този начин днес в киносалона.
Ти опитвал ли си се да си представиш, влизайки в ролята, какво е 60 хиляди души да викат името ти?
ПАВЕЛ: Условията ни не репликираха точно тази бройка, но имахме определени места на стадиона с много хора. Футболните сцени са снимани пред публика, която заедно с екипа възклицаваше и на добрите, и на лошите изпълнения.
Да, публиката носи друга енергия.
ПАВЕЛ: Да, малка доза от подобен тип усещане беше осигурявана и постигната по този начин.
Санди, ти как приемаш изборите на Лита, доколко си съгласна с тях, как изобщо приемаш това, през което тя минава?
САНДИ: Като имаме предвид, че оттогава мина една година, а човек се променя непрекъснато, тогава съм имала своите колебания. Струваше ми се, че тя не защитава стопроцентово женската си позиция. А сега смело мога да кажа, че Лита за мен е модел на подражание и на женственост! Само една силна жена може да бъде до толкова силен мъж и да се чувства комфортно. Да го подкрепя, да го обича, да го цени и да получава същото от него.
