Режисьорът и операторът
Познавам Митко и Боби (Димитър Димитров и Борис Славков) от много отдавна като тандем. Гледала съм техни реклами, сериали, дебютния им пълнометражен филм „Събирач на трупове“. Талантливи и уверени, те правят най-мащабния си проект до момента.
Как се забърка в тази история?
МИТКО: Много време отне да бъда убеден от Иван и Андрей (продуцентите на филма), че трябва да се заема с този проект.
БОБИ: Имаше ухажване, както казваш!
Какво те притесняваше, че е за Гунди ли?
МИТКО: Да! Той е идол и легенда и рискът да направиш нещо и то да не се приеме е много голям. Също и дали ще се намерят средствата, за да се направи нещо достойно за този човек. Иван ми казваше: „Ти ще си, още не го знаеш!“. Удържаха си на думата този филм да бъде финансиран така както трябва. Моментът, в който се отпуснах, беше началото на снимките. Освен финансирането, другото ми условие беше да не ми се бъркат в решенията. Получих категорично „да“ и така беше, намеси срещу мое виждане не е имало, пълна творческа свобода. Това, което те направиха да се случи, беше достойно за уважение.
Изглежда много мащабно, много красиво заснето! Гледам футбол, но не съм от най-лудите фенове, много ми хареса епохата, но любимите ми сцени бяха на стадиона. Боби, за теб кое беше най-сложно?
БОБИ: Разбира се, ние двамата всичко обсъждаме предварително, тази година стават 20 години откакто сме екип.
По-дълго, отколкото сте с жените си, нали?
БОБИ: Категорично! (Смеят се.) Имах същите страхове, че се хвърляме в едно дълбоко, което, ако се обърка, няма излизане. Най-важното е подготовката, а откъм операторски трудности футболните срещи бяха безобразно трудни! Камерата беше в един момент върху количка, която Димитър управляваше, а аз управлявах камерата с дистанционно и си действахме така. Не сме правили проект с такъв мащаб досега – и специалните ефекти, и епохата, всичко беше предизвикателство. Поровихме се на каква лента се е снимало тогава и си изпросихме от продуцентите кинообективи, за да пресъздадем цялостното излъчване на епохата.
МИТКО: Да не ти разказвам какво ни е коствало да снимаме на 40 градуса на стадиона в Пловдив, комарите ни нападаха жестоко. Чисто физически беше трудно, особено за Павел, който изпълнява всичко сам. За мен най-важното беше енергията между Павел и Санди и да има емоция. Ако киното не провокира емоция, няма нужда да го правиш. Искаше ми се зрителите да изградят връзка с персонажите и родителите им.
Самата Лита как ви помогна?
МИТКО: Тя беше прекарала месеци със сценариста Емил Бонев и аз отказах да се срещна с нея първоначално. Не исках да бъда повлиян, преди да направим режисьорския сценарий. След това отидохме при нея с букет цветя и бонбони да ѝ го дадем на хартия. Тя ни върна обратно само два коментара и те бяха много лесно поправими.
Доволни ли сте от Павел и Санди?
БОБИ: Да имаш шанса да работиш с актьори за първи път е голямо изживяване и съм невероятно щастлив, че имахме този шанс. Не вярвам, че някой друг би се справил по-добре с ролите.
МИТКО: Павел беше избран отдавна, но държах да си направя кастинг. Безспорно той лепна, уловил е всичко на Гунди – мимики, жестове. Уверих се, че той е човекът, и тогава стана. Но покрай кастинга на Лита беше по-интересно. Видяхме много момичета. Санди ни разплака със записа на монолога и я извикахме на живо, където обаче тя беше много притеснена. Стана объркване с друга актриса и слава богу, защото казах: „Връщаме Санди, аз ще говоря с нея“. Тя усети на клетъчно ниво тази роля, тя изигра Лита в различните възрасти, а е само на 21 години. Имаме нова звезда в България! Павел е познат вече, той ще впечатли, че всичко си е правил сам и подхожда с такова уважение. Но Санди е втори курс в НАТФИЗ и много хора ми казваха, че съм луд, обаче талантът не разбира от курс и възраст. Тя сбъдна нашите представи.
Филмът е направен с много уважение към личността на Георги Аспарухов и показва любовта на народа към една истинска легенда. Наследството, което той оставя, е толкова истинско и чисто, че е стимул за поколения футболисти и фенове да бъдат по-добри хора. Именно футболът е от онези преживявания, които сплотяват. А човешките създания имат голяма нужда от такива емоции. И от истинско възхищение и любов.
