Как протича един ден на разкопки?

С доза романтика – усещането да разкриеш артефакт, да се докоснеш до нещо, което е лежало скрито хилядолетия, да си първият който ще сглоби пъзела от останките – страхотна емоция е. На един от обектите има неголям зидан канал, минаващ под базиликата с няколко чупки и наклона, който е затрупан с наноси и височината му във видимата му част остава 50-60 см. Едва ги убедих (археолозите) да вляза, вътре трудно се дишаше, тъмно, тясно, мръсно (естествено), пълно с паяци и жаби, отвратително, с една дума, но като видях напълно запазената хоросанова мазилка от римско време и драсканото по нея от някой преди 1700 години и докоснах тези драсканици едва ли не втора след този, който ги и оставил там – разтопих се, толкова бях доволна, че сигурно и детенце на Дядо Коледа не се радва така.

А иначе археолозите стават рано, мноооого рано. (Смее се.) В повечето случаи следва къртовски труд, защото малко крепости са в центъра на града, обикновено са на някой труднодостъпен връх, до който освен себе си, мъкнеш и инструменти, техника, материали.

Там често (на изгарящо слънце или вятър и дъжд) компания ти правят змии, оси, паяци и други дружелюбни животинки. След копаенето има и много документална работа на терен, заснемания, описания, анализи, разсъждения. Много зависи каква точно е твоята функция на обекта, но поне аз не съм имала два еднакви дни.

Какво разбра за настоящето от миналото?

Много харесвам римляните, които, покорявайки толкова далечни земи, взимат най-доброто от тях, разпространяват го и укрепват империята си чрез налагане на обединяващи елементи и приемане на местните традиции, култури и религии. Та ако можем и днес да виждаме и ценим доброто у другите и да ги приемаме с малко повече толерантност такива, каквито са, без да съдим, без обезателно да ги поправяме, без да се налагаме, а да се стремим към приемственост – хубаво настояще бихме имали.

Гледайки миналото, малко се притеснявам, че настоящето ни много бързо излезе от спокойния еволюционен път на развитие, твърде голяма и рязка промяна се случва и не знам дали сме подготвени да я овладеем.

Хората винаги са се стремели към красота и комфорт. И са го постигали и преди 2000 години. Римските терми във Варна са близо 6000 кв.м, с различни отопляеми басейни и парни бани, масажни и спортни зали, с всичко, което има един съвременен МОЛ и СПА център. За архитектурните похвати и декорация там няма да признавам, че днес трудно можем да ги постигнем. Ето – и в миналото хората са имали удобства и лукс, но в много по-голям синхрон с природата, много по-щадящо и в крайна сметка много по-ус-
тойчиво. Днес май престанахме да се съобразяваме със заобикалящия ни свят и това ще ни изиграе лоша шега. Не ни е необходимо  съвременното препускане в посоката, в която вървим, за да сме щастливи. Можем и с много по-малко, много по-скромно, много по-неопаковано, много по-естествено.

Имаш основно участие във възстановяването на някои от проектите на легендарния османски архитект и инженер Синан ага (1490–1588).

Прекрасно е, че имаме щастието и в България да е запазено нещо сътворено от него. Контактувал е с най-добрите учени от своето съвремие (включително и в Италия), познавал е добре физичните закони, свойствата на материалите, влагал е философия в своите сгради и е дръзвал да взема нетрадиционни решения, които се превръщат в технологични нововъведения. На моста над река Олудере в Харманли чрез интересно зидане на едните сводове той прави на практика дилатационна фуга (отвор, поглъщащ очаквани вътрешни напрежения и движения на конструкцията, благодарение на който тя става по-стабилна – бел. ред.), което го няма никъде на друго място в тъмното Средновековие, освен на още два негови моста близо до Одрин, построени в края на живота му.

В план мостът следва начупена линия, което е изключителен градоустройствен подход, съобразен с кервансарая и джамията в близост. Той осмисля от най-високото пространствено ниво трансграничния път, от който мостът е част, през градоустройственото решение на селището, до най-малкия детайл в каменните корнизи, пейка и перила. Предвид времената, в които твори, може би надминава наследниците си Антони Гауди, Сантяго Калатрава или Заха Хадид. Абсолютна отдаденост, непрекъснат стремеж към по-добро, мисъл за другите и умение да откриеш и сътвориш красота чрез камъка – това е Синан за мен, а това е и смисълът.