Името на майстор Стефано Готардо се предава от уста на уста сред онези, които търсят маски, създадени от ръцете на истински артист, ценител на традициите и продължител на уменията на изкусните занаятчии.

За разлика от сувенирното море на маските, направени по калъп в Китай, творенията на Стефано пазят автентичната тайна на изработката на традиционната венецианска маска. Когато отиваме на гости в ателието му, разположено в сърцето на града, опасан от водни канали, гондоли и залят от туристическо нашествие, синьоре Готардо ме зарича да не публикувам адреса. „Който търси, намира.

Такава е била винаги тайната на големите майстори, които никога не са афиширали адреса на студиото си, а пътя дотам са знаели само посветените!“, коментира той с усмивка и допълва, че молбата му е категорична.

„Няма да крия, а и вие вероятно сте усетили, но нашествието на туристи променя ритъма на града. И това, което дразни всички, е, че те нямат респект, нито пък любопитство към истинските ценности във Венеция, а разчитат мързеливо на програмата, която са им направили туристическите агенции. Венеция се промени толкова много през годините и причината за това са хората, най-вече от азиатски произход, които купуват къщи и дворци тук, и обикновените туристи, които вдигат шум, пипат без позволение маските в ателието ми и не задават никакви въпроси, свързани с историята, с професията ми, а най-малко с обичаите на Венеция!“

Очертава се като тенденция това резервирано отношение на местните хора към туристите, но е съвсем разбираемо, когато човек се сблъсква с тълпите през деня и вечерта, а през нощта – с пиянските песни, които заради тесните улички отекват като аларма. Стефано не е изключение от правилото.

Дори е оставил голяма табела в ателието магазин: „Моля, не пипайте и не снимайте без разрешение!“, защото се е случвало небрежни посетители да повредят някои от маските му. А те са истински бижута, които разказват деликатно за историята на града, за традициите, за прочутите венециански маскаради, оживяващи и днес в романи, филми, оперни спектакли и театрални постановки.

Като става дума за театрални постановки, заговаряме за историческата забележителност на града – театър Ла Фениче, отворил вратите си за първи път на 16 май 1792 година и възкръсвал като феникс, каквото е и името му, след три пожара през вековете. Домът на духа, както го нарича Стефано, помни триумфа на Росини, Доницети, Верди и Белини. Когато говорим за опера обаче, майстор Готардо винаги използва италианската дума „лирика“. Думата „опера“ е запазена за всичко, което се прави от човешките ръце и дух.

„Ле Фениче е гордостта на Венеция и въпреки трагичните обстоятелства, при които изгаря почти до основи, ние, местните, вярваме, че има ангел, който бди над тази невероятна сграда. Защото и трите пъти, опожарен и съсипан до неузнаваемост, театърът е възстановяван почти в оригиналния си вид.

При последния пожар, който се случи през 1996 година заради човешко невнимание и запалена цигара, на пепел стана всичко без една стая, в която, представете си, се намирали именно старите планове на сградата, така че да може тя да се съгради отново. Всъщност такава е сякаш съдбата и на самата Венеция – красив феникс, който възкръсва всеки път. Само дано удържим на атаките на туристите и природата, която понякога поставя на сериозно изпитание не само издръжливостта, но и живота ни!“, допълва Стефано, имайки предвид приливите и наводненията, а и разместването на сградите заради трептенията, създавани от големите туристически кораби, за които от няколко години има забрана да акостират в близост до големия остров и нощуват в района на съседния остров Джудека.