Каква е амбицията ти за дизайнерското ти студио тук, в София?  

Първо мислех да направя малко студио само с двама души. Но пак един четвъртък, при мен важните неща явно се случват в четвъртък, ми се обадиха от HBA Лондон да се присъединя към тях. Казах им, че вече съм решила да се върна в България, така че ако искат, те да се присъединят към мен в София. Ето как станах представител на компанията за Източна Европа. А в студиото вече сме осем човека. Моят екип се шегува, че никога не са отделяли такова внимание на един детайл преди, толкова да се замислят каква точно да е дръжката или финишът на фурнира и да се поръчат безброй мостри с различни нюанси и степени на матиране. Муудбордовете ни са огромни. Понякога избираме сред селекция от 300 мостри. Типичен лондонски маниер на работа.

Ако влезеш в интериор, правен от мен – веднага ще видиш това прецизиране на детайла и финиша. Ние в момента работим с клиенти от цял свят. Идеята ми е да имам все по-малко проекти от чужбина и все повече проекти в България – от частни жилищни проекти до големи и бутикови хотели. Имам подкрепата на НВА за всеки локален проект.  

Какво най-много ти липсва от Лондон?

Хората, енергията, ентусиазмът им, креативността им, желанието да имат собствен почерк, почти детският им порив да направят нещо, с което да се отличат, и усетът им за красиви неща.

Какво правиш, когато нищо не правиш?

Много обичам уикенди, в които нищо не правя. Просто чета книга, разхождам се.

Явно държиш твоите места да са с хубава гледка. Накъде гледа софийският ти дом?

Към пейката на баща и син Славейкови. Много уютно се чувствам в дома си тук. Понякога идва един пианист на площада. Привечер отварям прозореца и музиката му долита. Много приятен фон, докато нещо си чета или гледам.

Как избираш как да изглеждаш през даден ден?

Нямам усещане да имам мой си стил на обличане. Може би все още го търся. Освен Александър Маккуин, за когото стана дума, много харесвам да нося и Zadig & Voltaire.  

Любим художник и скулптор?

Джорди Керуик и Маноло Валдес. Бих си взела скулптурата на „Дамата“ (Menina, 1998), изпълнена от маслиново дърво, ако имах къде да я поставя и ако имах бюджета, разбира се.

Любим интериорен дизайнер?

Пиер Йованович най-много ми влияе. Много харесвам Тристан Ауер и Аксел Вервурт. И за да не кажеш, че не споменавам нито един лондонски дизайнер – Мартин Брудницки и неговия приказен начин на прекаляване и екстравагантност. В обратна посока – изтънченият минимализъм на Клаудио Силвестрин.   

Обичаш ли да прекаляваш в дизайна?

Умерена съм и като дизайнер, и като човек. В моята визия за дизайна винаги трябва да има елемент на „без усилие“.