Вече повече от три десетилетия форумът изгражда своята уникална позиция – да бъде кръстопът между умение, жест, памет и съвремие.

Тази година акцентът е още по-ясен: дизайнът черпи сила от своите корени, за да открие нови посоки. В центъра на темата е заложена идеята, че мебелите и предметите не са просто функционални обекти, а продължение на история. Те носят аура, следа, спомен от миналото, пренесен в бъдещето. Всяко творение е част от непрекъснат процес – бавна, осъзната трансформация, в която материалите, формите и техниките се преплитат, за да създадат нови значения.

Това е дизайн, в който всяка линия и повърхност очертава развитие. За да разгърне темата, агенцията GOODMOODS представи четири творчески направления, които очертаха възможните траектории на съвременния дизайн и вдъхновиха изложбите, професионалните маршрути и зоните What’s New?.

Metamorphosis – творческа алхимия, в която материалите и формите се преобразяват, пренареждат и надграждат, за да придобият нов смисъл.

Mutation – среща между органични материали, традиционни техники и технологични иновации, която ражда нови хибридни форми.

Recomposed Baroque – съвременен прочит на барока, в който разкошът и театралността се срещат с модерна сдържаност и неочаквани обрати.

Neo-Folklore – препрочитане на мотиви, ритуали и локални разкази чрез нови материали и дигитални инструменти.
Най-видима в салона беше тенденцията към позитивна трансформация на материалите –  отпадъчни или непреработваеми ресурси се превръщат в нови желани обекти.

Силно присъствие имаше и керамиката, представена като монументален материал, способен да създава тотеми, мебели и архитектурни елементи в XXL формат. Ясно се усещаше стремеж към това различни материи да се срещат, да се наслагват и взаимно да подчертават характера си. Смолата, металът, стъклото и порцеланът присъстваха не като отделни акценти, а като част от по-широка тенденция към комбиниране на текстури и техники, към обекти, които изглеждат едновременно скулптурни и функционални.

Много от представените мебели и декоративни елементи носеха усещане за ръчна изработка, в която се четат следите от жестовете на автора. Стъклото се появяваше в прозрачни и цветни вариации, които играеха със светлината; металът – в масивни, почти монументални форми; порцеланът – в деликатни изваяни силуети. Всичко това създаваше впечатление за пространства, в които материалите не просто съществуват един до друг, а влизат в диалог, допълват се и разкриват нови възможности за изразяване.