Официалното име на стола е Up, но той е наричан и La Mamma, Big Mama, La Donna. Какво го е превърнало в такава безпрекословна икона, след като дори е трудно да кажем, че го харесваме? Превръщането на нещо в икона обаче невинаги е свързано с чистата форма на харесването. По-скоро с чувството на радост и екзалтация от разпознаването на някакви трайни репери, на фини нишки, които свързват миналото и бъдещето и изплитат люлката, в която да се залюлеем над всичките си страхове и ужаси. Да, La Mamma е и малко страховит, но от него струят и утеха, и радост.           

През април 2019 по време на изложение за дизайн в Милано една инсталация предизвика вълни от протести, миксиращи феминистки и екологични недоволства. Инсталацията ознаменуваше 50-ия рожден ден на Up. Към осемметровата версия на стола в телесен цвят и набоден със стрели, беше привързан с верига сферичният пуф. Глави на диви зверове, поставени върху деликатни конструкции и сякаш реещи се във въздуха, ескортираха тази окръглена версия на богинята Дияна. Бекграундът беше самото Дуомо.

Имах среща с приятели там и докато ги чаках, доста се повъртях около Maestà Sofferente (Страдащото Величество), така се казваше инсталацията. Тогава още не знаех, че ще се разрази скандал. На следващия ден артистът Кристина Донати ядно разля червена боя по скулптурата. А Гаетано Пеше (1939-2024), създателят на стола, един от най-ярките пионери в дизайна на 20. век, владетелят на цвета, самоиронията и социалното изобличение, тогава в навечерието на своите 80, каза, че подобно деяние е в противоречие с думата артист. Феминистките го обвиняваха, че унизително представя жената като затворник, еколозите – че ползва полиуретан. А на мен инсталацията ми изглеждаше толкова декоративно и магнетично сюрреалистично, че ми приличаше на огромна раждаща игленица, скрила се във фантазна гора, пълна със зверове и катедрални шпилове.            

Гаетано Пеше коментира протестите като погрешно интерпретиране и на посланията на инсталацията, и на идеята за използване на синтетични материали, по-точно на полиуретановата пяна, което за него е част от прогреса. Още със създаването си през 1969-а столът включва в символиката си две неща – и образа на жената затворник, страдаща заради предубежденията на мъжа, и посланието, че е недопустимо да се поругава архетипната божествена същност, изворът на живота. Веригата, свързваща стола с пуфа, може да се интерпретира и като затвор и зависимост, и като пъпна връв. 
Така Up се превръща в културна и политическа икона. Гаетано Пеше декларира, че неговите дизайни винаги предизвикват дебати, които водят към преосмисляне на ценности. „Днес дизайнът е изкуство и като такова той далеч не трябва да е само практичен, а да носи съдържание, отнасящо се и към политиката, и към философията, и към екзистенциалната проблематика“, казва той.