Кои са нещата, с които никога не би направила компромис?

Като цяло не правя компромиси. Аз съм специалист по high-end дизайн – това е най-високият сегмент, ти нямаш опции за компромиси в него. В Taylor Howes казвахме: We are making exceptional homes for exceptional people. Това са клиенти, които са били навсякъде, видели са всичко, това им е пети или шести дом, правят го като инвестиция много често, знаят каква е добавената стойност на дизайна и как той осъществява успешността на инвестицията.

Тоест един имот се купува, претърпява ремонт и редизайн и се продава със завишение. Колкото по-голямо е то, толкова по-успешен можем да кажем, че е проектът, нали?

Да, целта е да се продаде с 30-40 процента завишение. Ние сме постигали понякога до 80 процента завишение в рамките на две години. Което е наистина огромен успех. Апартаментът на номер 37 на Pont Street в Chelsea беше купен за 6.5 милиона паунда и после продаден за 17 милиона паунда година и осем месеца по-късно, при това само седем дни след обявяването му на пазара. Ремонтът и дизайнът, които ние направихме, струваха 2.7 милиона. Тоест инвестицията е около 9 милиона. А печалбата е около 8 милиона. Инвеститорите бяха двама мъже – единият от Лондон, другият от Монте Карло, и една дама от САЩ.

Те ли дадоха насоките за дизайна?  
Да, те пращат първоначален бриф, изхождайки от потенциалния купувач – човекът, който би живял според тях в това жилище. Прави се негов профил и на базата на това се създава концепцията за интериорния дизайн. Но с апартамента на Pont Street стана много интересно. Предвиждането беше да го купи по-улегнал мъж, по-скоро ерген, с настройка за партита и светски вечери. Купи го един от създателите на компания за водопроводни инсталации, и то за своята 27-годишна дъщеря. Никой не си представяше, че бъдещият собственик точно на този апартамент ще е млада жена.

Как работата в такава глобална компания влияе на собствената ти индивидуалност и стил?

В „1508“ едно от правилата беше, че нямаме име над вратата. Тоест адаптираме стила си към заданието на клиента. Но все пак, когато погледнеш проектите, ти знаеш, че те са на „1508“. Както и когато погледнеш един мой проект, разбираш, че съм аз. Там бяхме група от много креативни дизайнери от 24 националности. Това е изключително богата библиотека от дизайнерски идеи, повлияни от различни култури.

В моя екип имах по един дизайнер от Индия, от Италия, от Англия, от Аржентина, от Филипините. Получава се колаж от много идеи и в крайна сметка един изключителен продукт. Това създава вътрешна пластичност и широта. Ограничеността на пазара на таланти у нас и липсата на многообразие от цял свят е много затрудняващо. А като представител на HBA, моето студио тук в София работи за много различни международни клиенти. Обединява ги това, че са потребители на най-високия клас дизайн. Но са носители на различни стилистики. Ние трябва да намерим формулата, в която и те, и ние да се чувстваме комфортно със себе си и с вкуса си.

С какво толкова труден беше проектът Mandarin Oriental Residence в Бевърли Хилс?

О, това беше много особено преживяване. Първият проект на „1508“ в Щатите. Клиентът беше суперзвезда на нюйоркската бизнес сцена, влиятелен, енергичен, динамичен, успешен предприемач. Бил е агент на недвижими имоти и е направил 300 милиона за първите две години. Човек с изключителен усет за нещата. Когато клиентът ти е такъв, напрежението е огромно. Бях работила вече два месеца с екип от 12 човека по този проект. И въпреки това, когато директорът ми ме пита: „Да го обявяваме ли вече“, аз му казах: „Нищо не обявяваме, защото могат да ни уволнят във всеки момент“.

В съседство беше друг техен проект на легендарния архитект Питър Марино, който идваше, гледаше, обсъждаха с инвеститора нещата. А ние, млади дизайнери от Лондон, за първи път с проект в Щатите. При това оборотите на работа бяха умножени по две в сравнение с тези в Лондон. За година и осем месеца по този проект имах 400 извънредни часа. Но се справихме. Останаха изключително доволни.  

Със сигурност е било голямо удовлетворение за теб, както и всички други проекти, които правиш в „1508“. Но все пак в един момент решаваш да работиш за една по-бутикова компания – Taylor Howes. Докато си там, създаваш и този великолепен интериор, който виждам в ноемврийския брой за 2023-та на AD. На иконичния адрес – Grosvenor Square, номер 1, в сърцето на Mayfair. Някога тук е било Американското посолство. Ти и екипът ти го превръщате в елегантен апартамент, в който изкуство, мебели, тъкани миксират минало и модерност през прочита на висш ешалон майстори и артисти.      

Това е мой проект за индийска двойка, която има много сериозен бизнес в модната индустрия. Нещата станаха така, както най-много обичам да изглеждат нещата в дизайна – с лекота, без усилие. Както казва и заглавието на статията в AD, проектът съвместява минало и настояще. Много обичам именно това миксиране на историческото със съвременния прочит, с елемент на haute couture и модерност.

Другият проект, който направих, докато бях в Tailor Howes, беше къща в Хампстед за един много голям инвеститор от Иран с прекрасно семейство с три деца на по двайсет и няколко години. Семейство със запазени традиции. Искаха къщата да прилича на Версай. Имаше очарование в това изискване. Стана много класическо, френско, елегантно, работихме с изключителните майстори на класически облицовки Feau Boiseries от Париж, които проектираха панелите в стил Луи 15, използвайки за модел автентични образци от тяхната колекция. Никога не правим бутафория, а хармония от фино и изкусно разработени исторически детайли.