Ирина Влади-Ина: Да се състезаваш с най-добрите
Ирина Влади е мечтаела да създава мода. Днес създава haute couture интериори
Теодора Николова 15 August 2024
Тя знае цената на най-високия клас интериорен дизайн, и то на една от най-високите лайфстайл сцени – лондонската. Цена, която се формира и от безапелационната естетика, попила вековен опит и танцуваща с модерността, и от пазарната добавена стойност, която носи дизайнът към един имот и го прави с милиони паунди по-скъп.
Ирина Влади е мечтаела да създава мода. Днес създава haute couture интериори. В тях има и от въздействието на тоалетите на Жан-Пол Готие, Джон Галиано или любимия ѝ фешън магьосник Александър Маккуин („В специални случаи много често съм облечена с тоалет на Маккуин“, казва Ина). Подобно сензитивно миксиране на времена, стилистики и емоции откриваме в нейните дизайнерски проекти, но филтрирано през сдържаността и умереността ѝ.
Докато говорим, пред нас е великолепната гледка през прозореца към ротондата „Свети Георги“. Това е и една от причините, търсейки софийско пространство за дизайнерското си студио, Ина да се спре на апартамент в сграда на улица „Съборна“. Но всъщност цялата концентрирана комбинация в тази част на града от старо, много старо, още по-старо и представящи най-новите колекции фешън бутици, от ценните архитектурни наслоявания и светналите витрини на лукса, напълно отговаря на натюрела, интересите и подхода към работата ѝ.
Няма и година, откакто е създала студиото си в София като представител за Източна Европа на HBA – световния лидер в high-end дизайна на най-висок клас хотели и ризорти, заемащ първото място в категорията Hospitality Design в 100 Giants in Design 2024. Ако трябва кратко да обясним какво прави, то ще е с думите exceptional interiors for exceptional people (изключителни интериори за изключителни хора), както са казвали в Taylor Howes, бутиковото лондонско студио, в което е дизайн директор непосредствено преди да се върне в България. Пътят ѝ в най-високия клас дизайн започва в „1508 London“ – друго емблематично лондонско студио, работещо в този сегмент. Там за период от около 6 години научава ноу-хауто и изминава стълбицата от редови дизайнер до заместник-директор. Ако попитате Ина правили ли са интериори на селебритита, тя ще ви отговори утвърдително, ще назове и кралски фамилии, но ще остане дискретна, такива са правилата.
Ина е красива, с блестяща усмивка, но и сдържана, с красив чувствен глас, а мелодиката и лекият акцент му придават допълнителен чар. (Не се дължат само на многото години, прекарани извън България, а и на това, че баща ѝ е американец, английският ѝ е както българския.) Миналата седмица е била по работа в Ница, после се наложило да пътува за два дена до Лондон, утре заминава на море. „Аз реално си прекарвам лятото в офиса. Вземам няколко пъти по 3-4 дни ваканция.“ Колкото и изненадващо да звучи – отива на нашето море. Винаги го е харесвала, животът ѝ се е стичал така, че преди не е стигала много-много до него, пътят ѝ я е водел по-често към Сардиния. А Ина следва уверено и смело пътищата си и завоите по тях, и стартовете на новите.
И понеже заговаряме за море, питам я:
Лятна къща на мечтите имаш ли?
Да, Вила Малапарте – отговаря ми кратко и категорично. Не скривам, че иконичната вила и на мен ми е любима. Лятната къща на една от най-енигматичните фигури в културния живот на 20. век Курцио Малапарте – писател, режисьор, военен кореспондент и дипломат, е създадена от италианския архитект Адалберто Либера и е кацнала на скалистия бряг на Капри. Вилата с червеникав цвят, гледаща към залива, е един от главните герои във филма на Жан-Люк Годар „Презрение“ от 1963 година с Бриджит Бардо и Мишел Пиколи.
А къде се чувстваш най-добре?
Може би в дома на майка ми във Финикс. Там винаги се чувствам спокойна и като по време на ваканция. Вероятно заради вниманието, а малко и заради топлото време.
В семейството ти имаше ли нещо, което да те насочи към дизайна и изобщо да подскаже, че ще се занимаваш с това?
Нямаше нищо такова. Даже желанието ми не беше посрещнато добре. Майка ми е доктор по ядрена физика. Баща ме беше зъболекар, почина преди няколко години. Решението ми беше прието от тях като протест срещу това да се занимавам с нещо наистина сериозно.
А наистина ли едно отиване до Париж предопредели решението ти?
Да, така беше. В Париж са ми се случвали странни неща. Този град е променял представите ми и в много личен и емоционален план. Но определено онова отиване в къщата на Роден се оказа предопределящото за решението ми да се занимавам с дизайн. Като дежа вю беше. Сякаш вече бях преживявала тази светлина, тези пространства, тези форми и текстури. И тогава разбрах, че всъщност искам да се занимавам с интериорен, а не с моден дизайн, както дотогава си представях.
Но предпочете да учиш дизайн не в Милано, а във Флоренция…
Влюбих се във Флоренция от първия път, когато отидох. И знаех, че искам да живея там. Затова, когато вече бях сигурна, че ще се посветя на дизайна, направих всичко възможно да уча не в Милано, както се очаква, а във Флоренция. Ренесансовата история, с която Флоренция е толкова свързана, ми е изключително интересна. Чела съм много по темата. Любимата ми историческа личност е Леонардо, който е живял там. Като събрах часовете, прекарани в Уфици при различните ми посещения, се оказа, че съм престояла общо около 30 дни там. Знам галерията наизуст, мога да съм гид. Сега когато ходя на дизайнерското изложение в Милано, отивам за два-три дена и до Флоренция и винаги водя приятели.
Как изведнъж дойде успехът, изглежда като красива приказна история? Връщаш се от Флоренция, завършваш Художествената академия в София и после те виждам на завидни позиции във водещи лондонски компании за high-end design…
Историята не е толкова фантастично приказна. Първо работих около три години в малко студио в Ница. Почти неуспешно беше това мое начинание. Все още не бях подготвена. Не познавах настроенията и стилистиката на един затворен, много претенциозен местен пазар. Спомням си винаги един разговор с майка ми, в който аз се ядосвах, че след като съм добър дизайнер, би трябвало да се получат нещата. А тя ми отговори: „Защо мислиш, че си добър дизайнер, ти няма как да знаеш, докато не се състезаваш с най-добрите“. Нещо в тези нейни думи ми изчисти идеята и реших, че ако ще правя сериозен дизайн, трябва да съм или в Лондон, или в Ню Йорк. И си подготвих портфолио с визуализации на впечатляващи проекти, които нямах, но бих могла да създам, за да покажа на бъдещи работодатели.
Пратих портфолиото на случаен посредник в Лондон. Месец по-късно отидох при приятели там и точно тогава – не е ли намеса на съдбата – този същият посредник ми звъни и ми казва, че са харесали портфолиото ми и би могъл да ми уреди срещи в няколко фирми за дизайн. Едната беше „1508“. Аз бях пристигнала в сряда в Лондон, в четвъртък в 14 часа ми беше интервюто. Според мен то мина ужасно, защото почти не разбирах какви въпроси ми задават, единият от интервюиращите беше от Уелс и говореше с абсолютно непонятен за мен акцент.
Половин час по-късно ми предложиха позицията – още пътувах в метрото на връщане от срещата и си мислех, че нищо не е станало. Попитаха ме кога мога да започна работа. Беше четвъртък. Аз бях отишла само за дълъг уикенд, но без колебание веднага казах: „В понеделник“. Така се преместих в Лондон. Там, в компанията „1508“ стартирах, там направих кариерата си, там работих 6 години, минах през различни позиции и отговорности – подготвяла съм от най-малките детайли по даден проект до цялостна концепция, стигнах до високата позиция да правя ключовите конкурси за нови проекти.
Кое ти помогна да извървиш този път?
Това, че платих цената. Първите години работех до 11 вечерта. Което пък ми струваше приключването на лични сюжети. Имах привилегията да съм обградена от много талантливи хора. Това е глобална компания. След третата година ръководех екипи от едни от най-талантливите дизайнери в света. Хората там се подбираха изключително прецизно. Списъкът с изисквания към кандидатстващите беше огромен. Истината е, че постепенно се скъси. Проблемът с кадрите е навсякъде.