Как се настройвате на артистична вълна? Имате ли си ритуали преди излизането на сцена?

Имам много трикове, сигурен съм, че във всяка една професия има таен елемент, как да кажа… за справяне. Усамотявам се в някой ъгъл, моля се за себе си на всевишния да ми даде сили. Да мине всичко по вода, да са доволни хората и всичко да е на ниво, да ми работи микрофонът, да не падна от сцената. (Смее се.) Случвало се е около няколкостотин пъти. (Още се смее.)

Точно преди излизане искам спокойствие, то ми е необходимо за съвършен фокус, от който се нуждая по време на изпълненията. Това е екстремно комплексен труд. Пеене, музика, която се свири на живо, ритъм, текстове, мелодии, темпо. Вярвате или не, понякога съм се чудел изобщо как го правя. Усещането е всеки път едно и също! Като любовна среща с непознат човек, трепет, страх, който се надяваш да отмине.

Помните ли кога за първи път се разплакахте след реакцията на публиката – тук, в България, или навън?

Почти на всеки концерт плача от вълнение. Артистът трябва да овладява емоциите си и понякога се обвинявам, че се поддавам. Повтарям си: „Успокой се, остави това на публиката!“, но в момента, в който си го помисля, внезапно се предавам. Плачем заедно. Публиката не иска да те пуска, ръкопляскат прави и не дават да си тръгнеш. Как да не плаче човек!

Има ли нездрава конкуренция в българската естрада и с кого си сверявате часовника в нея?

Както казва Боб Фоси от филма „Ах този джаз“: „Няма такъв бизнес като шоубизнеса!“.

В днешно време тази дума „конкуренция“ няма измерение. Всеки прави продукция, опитва се да радва публиката по свой начин, със своето звучене или визия. За мен няма никакъв проблем и колкото и болезнено клиширано да звучи, за всеки има място под слънцето. Имам перфектни взаимоотношения с всичките ми колеги, все пак си мисля, че и възрастта ни не ни позволява да се държим „нездраво“, особено пък и в контекста на „конкуренция“. Намирам думата конкуренция за отживелица.

Обичате ли да готвите и имате ли някаква друга дарба, която не сте споделяли открито?

Много обичам да готвя. За мен това е изкуство и мога да го сложа наред с всички останали изкуства. Ако човек не се радва на храната, то той има доста да наваксва. Считам готвенето за ритуал и това ми дава енергия за всеки детайл в него. Дори когато Валя е някъде в чужбина и съм сам вкъщи, се старая по същия начин за собствената ми вечеря. Много внимавам с какво се храня, гледам да е пълноценно меню, без да се лишавам и в никакъв случай да преяждам. От това трябва да се пази всеки човек. Трябва да се наслаждаваме на трапезата. И повярвайте ми, българската кухня е най-вкусната в света!

Страхувате ли се за бъдещето? Къде е вашият вариант Б?

О, боже! Много са вариантите. Безброй. Особено когато правиш проекти за бъдещето си. Страхувам се за младежта, особено с бързото хранене, бързите флиртове, липсата на внимание. Те ще трябва да се изправят срещу големи трудности от всякакво естество.

Чака ги нелеката задача да разрешат ребусите за замърсяването на околната среда, деструкцията на взаимоотношенията заради дигиталната комуникация и липсата на реална такава.  Изобщо все сложни неща. Като цяло ние, нашият набор, трябва да сме подготвени също за всичко, всеки, винаги и по всяко време. Това дали ще паднем по гръб, или ще ни връчат цветя, вече е едно на ръка. (Смее се.)