Колко време беше целият снимачен период?

Яна: 18 дни, около 3 седмици.
Неда: И в тези 18 дни трябваше да се вместят на Неда представленията, на Владо представленията и концертите. Благодарна съм, че продукцията се съобрази с ангажиментите ми и че показаха, че държат на мен. Сигурна съм, че това важи и за Владо. Защото много други продуценти просто биха казали: да влиза следващият!
Яна: Притеснявах се как ще се чувстват, чисто човешки: пътували, играли, после пътували обратно, недоспали… От друга страна, филмът е с доста текст, с много диалог, който трябва да се научи. Много емоции, всяка дума може да има подтекст – един поглед встрани и вече има друго значение. Знаех колко им е тежко и колко трябва да внимават. Понякога исках на погледи едва ли не да играят. И затова се притеснявах дали няма да са страшно изморени.

Колко души екип ръководи, Яна?

Около 30 души бяхме всички.

И колко килограма беше отслабнала? Спомням си, че ми каза, че си свалила някой и друг килограм.

Девет килограма. Но това беше, преди да започнем снимки, по време на подготовката. На снимките вече си ядях. Чувствах си се у дома по време на снимките.

Как определяш жанра на филма – драма, комедия?

Драматичен е, но има и комедийни моменти. Елени Декидис (изпълнява ролята на продавачка в селския магазин, б.р.) прави много добра комедийна роля.

Имахте ли късмет с лошото време, защото във вашия случай май точно това ви е трябвало? Макар че при снимките на повечето филми екипите се молят за хубаво време и да не вали.

Неда: Беше много интересно как времето работеше за нас. Когато ни трябваше хубаво време – имаше, като ни трябваше лошо – идваше лошо.
Яна: Имахме на терен дъждовална машина, но то си и валеше де.

Върху какво работихте основно от гледна точка на художественото оформление – костюми, сценография и т.н.?

Неда: Моята Ирина отива на тази семейна вила спонтанно, от работа, без багаж, така че тя носи неща, които са оставени там – стари дънки и пуловери на майка си, на баща си. Но има един жълт пуловер, който е нещо като акцент и много хубаво стои на зеленото поле в една от сцените.
Яна: Някак интуитивно се получиха нещата. Аз съм човек, който е визуалист, тоест трябва да видя всичко, да си го представя предварително.