Яна, казваш, че във филма има много кадри, повлияни от южнокорейската филмова естетика.

Яна: Широките кадри например. Може би също така локацията. Това, че самото място се превръща в персонаж… Това е едно от нещата. Другото е… стилът на игра. Разбира се, зависи за какво корейско кино говорим – сериалите са едно, независимо корейско кино е друго, корейските блокбъстъри са трето. Но аз лично много харесвам естествеността на актьорската игра в корейските филми.
Неда: Когато за първи път гледах вече завършения филм на техническата прожекция, забелязах, че филмът е цялостен, единно стилизиран. Това е много ценно за мен.

Във филма звучи ретро българска естрада. Хитове от 70-те и от 80-те на Маргарита Хранова, Богдана Карадочева, незабравимото парче „Любовта, без която не можем“ на група „Тангра“ (макар и в новия вариант на днешната „Тангра“). Яна, защо пожела точно тази музика за филма си?

По две причини – защото това е точната музика, защото филмът говори за носталгията по миналото, за това, че връзката ни с миналото е важна. Въпросът е в един момент да отскочиш от това минало. Това е пътят, който Ирина, героинята на Неда, трябва да извърви. С изключение на две песни, всички останали са на Борис Карадимчев. Когато заснех първия си късометражен филм при проф. Дюлгеров, Борис Карадимчев беше на прожекцията и ми каза, че иска да напише музиката за първия ми пълнометражен филм. Сега него вече го няма, но аз исках да изпълня това, което тогава си обещахме. Имаме и една песен на Веселин Маринов, на когото аз съм фен. Едно от парчетата е на Владо и неговата група REWIND. Вече е заснет и клип по него и това е официалното музикално видео към нашия филм.
Неда: Парчето се казва „Луд по теб“ и е наистина страхотно!

Как премина последният снимачен ден?

Яна: Снимахме до 4 часа през нощта, защото точно тогава ми хрумна нещо. Направихме цели 7 дубъла на този последен кадър и в крайна сметка във филма влезе седмият дубъл. Но най-важното бе, че точно когато казах финалното „стоп“ и бяхме прибрали осветлението и цялата останала техника, заваля дъжд. Не дъжд, а порой! Как да не обича човек лошото време!