На мен хората ми казват, че съм голяма късметлийка във всичко. Но аз им отговарям, че късмет няма. Късметът е като кръста, който трябва да носим - всеки сам си го майстори.

Това казва на пръв поглед късметлийката Илиана Раева. Първа от поколението "златни момичета" на художествената ни гимнастика. Абсолютна европейска шампионка. Заради нея за първи и последен път досега в историята на художествената гимнастика публиката променя съдийско решение и я прави световна шампионка в Англия през 1979-та. Омъжена от 17 години за футболната легенда Наско Сираков.

Със собствен клуб по художествена гимнастика "Илиана". И не на последно място - има две "страхотни мадами", дъщерите Славея и Виолета. В същото време тази чаровна, пъргава жена, в дънки и спортно сако, все бързаща за някъде с малки стъпки, се обръща и през смях казва: "Ама изобщо не мога да се взема на сериозно! Аз много обичам да се наблюдавам от страни и да се кудоша със себе си. Умея го това и много ясно виждам недостатъците, които притежавам. Мъча се да се променям."

Илиана, ти богата ли си?

Наскоро четох книга на Петър Дънов. Много ми хареса мисълта му:"Човек има толкова злато, колкото злато има в кръвта си". Златото в кръвта, според мен, е добрата мисъл, добрите дела. Което значи, че колкото повече добродетели си възпитал у себе си, колкото повече си направил за хората в този живот, толкова си по-богат. И като наблюдавам хора с възможности, хора без възможности, разбирам какво огромно значение има това.

Няма нищо случайно в съдбата на един човек, ако той съумее да направи анализ на случилото му се до момента. И ако започне да следи постъпките, мислите и думите си, ще види такава закономерност в собствения си живот, много по-спокойно ще приеме своята карма. Съдбата знае как да се отплаща. Аз непрекъснато водя спорове за това дали новото поколение е по-добро или по-лошо.

И винаги защитавам младите хора, защото те нямат нашата лоша амбиция. Съвсем скоро голямата ми дъщеря Славея ми разказа, че в групата им по танци имало едно момиче, което танцувало най-хубаво. Аз я попитах: "А ти нямаш ли амбицията да танцуваш по-добре от нея?" И тя отговори, че това не е нещо непременно, задължително.

Точно Дънов говори за хора, които не носят амбицията да "бъдеш винаги отгоре". Лично аз като треньорка се сблъсквам с характерите на момичета, които нямат непременната амбиция да бъдат шампионки. Поколението е друго. То носи мъдрата амбиция, която е по-правилна, по-истинска. То е по-силно от нашето.

Говориш за амбициите на твоето поколение?

Като малко дете все бях начело на бандата. Как ще ти прозвучи, че бях главатарка на бандата на момчетата в нашия квартал. Нося някакво желание в душата си да бъда водач. Самият факт, че се отделих от всички и реших сама да създам собствен клуб като тръгна от нулата и сега клубът ми да процъфтява, е доказателство.

Как те промени създаването на клуба?

Клубът работи върху един мой страхотен недостатък - непостоянството. Станах много по-отговорна и уравновесена като човек, защото бях една фурия абсолютна. Много грешки допускам в отношенията с хората и ако преди можех да кажа:"Майната му! Няма да се виждаме повече", сега това се отразява на работата, на момичетата, на чувствата ми. Много ми е трудно. Понякога в такива депресии и страхотни дупки изпадам, но не мога да спра.

Не мога да кажа: "Не мога повече!" Продължавам, защото всичко зависи от мен. Аз осигурявам работата и финансите на хората. Трябва да бъда винаги точна, а аз не винаги съм точна. Понякога бъркам. Когато съм напрегната, избухвам в залата. Разбирайки грешката, пак ми е много трудно да не я допускам. Оказа се, че най-силният противник съм си аз. Затова чета "моите" книги, защото смятам себе си за един човек с безкрайно много недостатъци. И тези книги ми помагат всекидневно да се боря.

Какво четеш сега?

Майкъл Нютън. Американски психолог, който чрез терапия връща хора към миналите им животи. Невероятни книги. Възможно е да ме помислят за луда, но аз вярвам, че има прераждане. Вярвам, че аз не съм тяло. Вярвам, че земята е място, където човек трябва да расте. Вярвам, че земята е адът. Тук са нещастията. Всичко след земята е по-истинско, по-добро и по-красиво. Нютън говори за това какво става след смъртта. Тази тема много ме вълнува. За мен това е философия.

Чете ли "Камино" на Шърли Маклейн? (Автобиографична книга на голямата американска актриса за пътя, наречен Камино - свещен път за грешници и крале, където те намират себе си.) Ти си живяла в Испания. Би ли искала да се върнеш там и да извървиш този път?

Сега чета книгата. С удоволствие бих извървяла този път. Но си мисля, че ние го имаме тук, в България. И това е на Кръстова гора. Ние имаме невероятни места, които обаче не ценим както трябва. Да не говорим за манастирите, които са с невероятни лечебни свойства. Благодарение на точно такива книги аз намерих за себе си една своя философия за живота. Аз обожавам страданието. Аз съм била шампионка, а не си спомням победата ми в Амстердам.

Но помня страданията ми от Мюнхен и Ставангер, когато не печелех. Драмата, мъката, сълзите. Фантастично е да страдаш, да се вглъбиш, да се затвориш. Това е истинското израстване. Човек трябва да се радва на мъката, на болката, на хуленето. "Нека ви хулят долу, за да бъдете щастливи при мен." Това го казва Христос. "Радвайте се, ако плачете, защото при мен ще се смеете." Това са неща, които ако човек осъзнае, животът придобива съвсем друг смисъл.

Как възприемат околните тази философия?

Майка ми много ми се смееше. Тя е един много добър човек, който смята, че цял живот трябва да работи и да бъде роб на семейството, децата и къщата си. Аз и до ден днешен профилактично й повтарям, че не може да работи като кърт, че трябва да си почива, да се обича повече, защото любовта лекува. Години наред водя борба със собствената си майка в това отношение и смятам, че без да си признае тя, аз успях да й повлияя да почива повече.

И друго - аз страшно много й се карах за всичките тия лекарства. Възможно е да залитам в другата крайност, но аз каквато й болка да имам, винаги гледам да я лекувам с билка. Опитах се и така успях с майка ми. Сега тя има едно огромно облекчение от всичките си физически страдания - диабета, който има, сърдечни проблеми. Сложих й една икона в спалнята на Богородица Йерусалимска, която казват, че лекува. Аз вярвам в тези неща.

На тази твоя философия не може да не е повлияло познанството ти с Вера Кочовска и Ванга?

Приятелка съм с Вера Кочовска. Живях шест дни в къщата й, защото имах женски проблеми. Правеше ми сеанси, след които се чувствах много добре. Ходила съм пет пъти при Ванга. Единият случай беше доста фрапантен. В Сарагоса се случиха някои неприятни неща с малката ми дъщеря. Нямаше доктор, който да успее да помогне. Помогна единствено Ванга.

И след това първо ходене при Ванга тръгна познанството ни. Тя ме е викала още веднъж. Помоли ме да донеса вода от апартамента, в който живеехме в Сарагоса. Хвана водата. Вдигна я високо над главата си и каза, че с тази вода трябва, като се върна да измия цялото семейство. След като го направих, на момента престанаха всичките ни проблеми.

Ванга помогна много и на мъжа ми след контузията. Просто една възглавничка трябваше да му се слага на коляното и да се връзва с лента, а преди това той претърпя три неуспешни операции на коляното. И с това, което тя каза, го оправи. Спомням си Ванга, когато ме извика и ми каза, че трябва да отида на световното в Америка. Думите й точно бяха: "Е, отишли са първенци да стават. Е!"

Аз само я погледнах. Нищо не казах. Какви първенци ще стават за футбола тогава!? А в действителност докъде се стигна. Случвало се е да й се обаждам много късно вечер за малката ми дъщеря. Болеше я от едната страна и аз смятах, че има кучешка тения. Толкова се бях уплашила, а Ванга се смее и вика:"Никаква кучешка тения няма, детето го боли. Айде, стига си се притеснявала за глупости. Ей, как се притесняваш ти за децата си. Все се притесняваш," ми казваше Ванга.

Може би, ако си поискала да знаеш какво те очаква, си можела да си спестиш някои неприятности? Знам, че си правила катастрофи. Какво се случи?

Може би!? Преживях две страхотни катастрофи. От лявата ми страна в най-бързото платно караше един тир, който щеше да мине на червено. В последния момент шофьорът реши, че няма да мине. Натисна спирачката и задната част на тир-а блъсна предната, която пък се обърна върху моята, спряла на светофара кола. Джипът ми беше буквално размазан.

А другият случай беше януари месец 95-та година. Една сутрин, отивайки на работа, карах доста бързо. На едно място имаше лед. Колата се завъртя. Натиснах спирачките. Завъртях рязко волана и започнах да се въртя на таван - на колела, на таван - на колела. Докато спрях на таван. И първата ми мисъл в този момент беше, че колата ще избухне. Такъв страх. И започнах да блъскам по стъклата с всичка сила.

Дойде един човек, който беше свидетел на катастрофата, и каза: "Натиснете копчето." Колата е с автоматично отваряне. Натиснах копчето. Прозорецът, Слава Богу, се отвори и излязох. След което просто се отърсих и отидох на тренировка. Това беше невероятен шок, който аз въобще не осъзнавах.

Хората ми казваха, че трябва да отида на лекар, а аз им отговарях:"Я не ме занимавайте с глупости!" Но това, което помня е, че имах състезание. На другия ден не си спомнях какво се е случило на това състезание, нито кой е играл, нито как е играл. Но не казах на никого. Изпих два валериана и това беше. Ама и аз бях един безкрайно щур шофьор.

Въобще не се церемонях по пътищата. Дори имах случай с една полицейска кола на времето. Минах на червено. Подгони ме полицейската джипка и аз като фурия - на всички кръстовища минах на червено. Точно като във филм. Даже успях да се скрия в гаража на Зона Б-5. Имах повиквателно, разбира се. Понакараха ми се едно хубаво, че съм като пират по пътищата и се разминах. Хората постъпиха доста джентълменски с мен. За мен това са знаци на съдбата, според които трябва да спра да карам по този начин. Сега имам шофьор.

Носиш кръст, Богородица... Другото какво е?

Риба. Аз съм зодия Риби, а рибата е и християнският символ. И трите са осветени в Рупите под портрета на Ванга. Затова ги нося. Свалям ги, когато слагам сребро, но си ги нося в чантата. И двата ми пръстена са осветени, но в Рилския манастир на мощите на Иван Рилски.

Тези книги, билките, с които лекуваш болките, промениха ли начина ти на хранене?

До минимум съм намалила месото. Ям само пиле и риба. Обаче, сега по празниците се бях отпуснала и физиката ми веднага реагира. По принцип до обяд не ям нищо. Пия само един чай. След това си хапвам. Откакто спрях цигарите обаче, напълнях девет килограма, а съм свикнала да имам доста стегната фигура.

На времето, до 33 години бях еталон в компанията ни за хубаво тяло. И сега тъй като не мога да се похваля, всички много ме будалкат. От три години все им повтарям: "До два месеца слагам минижупа." И сега на Нова година им обещах, че през новия век ще видят нов човек. Смятам да започна да ходя на фитнес.

Видях наскоро София Лорен в един сериал. Не може жена на 65 години да има такъв глезен. Всички говорят, че била с пластики. Пластики, пластики, ама на глезена пластика не може да се направи. Значи има жени, които щом държат на себе си, на културата на физиката си - могат. Има бая неща, с които трябва да се справя.

Мислиш ли си понякога, че срещата ти с Наско Сираков е кармична?

Ние с него вървим по една пътека. Макар че всичко започна от един бас, за който аз разбрах две-три години след брака ни.

Разкажи за баса?

Ами, гледал ме Наско по телевизията с един негов приятел на състезание в Ставангер. Казал му, че ме харесва и двамата се хванали на бас дали ще ме свали. Ето, признавам - свали ме без много трудности. Но бяха големи емоции. Идваше да ме вижда, когато бях на лагер. Аз бягах, за да се срещнем. Даже веднъж си разпрах дънките. Той слизаше и се качваше по разни олуци. Беше чудо на чудесата!

Наско изпитваше силно желание да ме подчини, защото аз страшно много обичах да не се подчинявам. Спомням си, имах тренировки в Кюстендил. Той беше дошъл да ме види. Успях да избягам и заедно с неговия приятел - футболиста от ЦСКА Недялко Младенов, ме заведоха на едно много скришно място - ресторанта в центъра на града. Вътре пълно с хора. Имаше оркестър. Свиреха. Пееха песни и разбира се, след пет минути двамата вече се бяхме сдърпали.

А Недялко каза: "Илиана, я вместо да се дразниш, го сложи на мястото. Ако отидеш на сцената и кажеш:"Аз съм Илиана Раева. Това е Наско Сираков", ще те призная." Аз само това чаках. Станах. Отидох при оркестъра. Помолих ги да спрат музиката. Качих се на подиума и казах:"Здравейте, аз съм Илиана Раева! Не ме ли познавате!? Моля за вашите аплодисменти!"

Хората бяха толкова шашнати, но започнаха да ръкопляскат (тогава бяхме много популярни). А аз казах:"Благодаря, благодаря. А сега, виждате ли го русото момче със сините очи, ей там!? Това е моето гадже - Наско Сираков. Моля да аплодирате и него." Всички се обърнаха към Наско и започнаха да ръкопляскат. Той ме гледаше така, че ако имаше пистолет сигурно щеше да ме застреля. Гаранция!

Беше побеснял. Вика:"Тръгваме веднага!" А Недялко Младенов страшно ми се радваше и каза: "Илианке, признавам те." В интерес на истината от страна на Наско имаше много ответни реакции, но те просто не са за разправяне. И двамата бяхме много ревниви като млади. Аз съм правила безумни скандали на обществени места и съм го карала да се черви.

Той е правил. Но някак всичко си остана във времето. Заедно бяхме млади, щуреехме и грешахме. Заедно преминавахме през трудностите и страдахме. Заедно помъдрявахме. И сега заедно вървим, хем хванати за ръка, хем в свободната с по един меч. Но винаги абсолютно хванати за ръка.

А какво според теб е недопустимо в брака?

В никакъв случай това не е сексуалната изневяра. Аз винаги съм смятала, че мъжът изневерява с онова между краката си, а жената с главата си. Не знам как ще прозвучи, но в този смисъл не приемам изневярата на жена, а приемам изневярата на мъж. Недопустимо е, ако мъжът предаде децата си.

Недопустимо е, ако тръгне да пречи, да унижава, но това вече е простотия. Всичко останало в брака трябва да се прощава. Прошката е нещо много велико. Това е знакът, че съдбата ще компенсира болката ти. Аз вярвам в това.

Искаш ли да направим една блиц-анкета?

Давай!

Каква искаш да бъдеш в следващия си живот?

Актриса. Това е моята несбъдната мечта.

В кой век би искала да живееш?

Определено бих искала да видя матриархатът как е. Бих искала да живея в Гърция, но само по времето на Атина и Спарта и да съм гръцка богиня. Ох, много животи бих искала да имам. Бих искала да живея в Египет.

Там в каква роля се виждаш?

Клеопатра ли очакваш да кажа? Бих искала да видя как живеят фараоните.

И да пренасяш камъни за пирамидите, примерно.

А, не. Много добре бих се чувствала на трон. По времето на Аспарух бих искала да живея, за да видя откъде идва тая моя кръв. По времето на Симеон Велики през Златния век. Да бъда български цар. Бих искала да живея и в периода на създаването на Америка и да съм златотърсач. Искам задължително да съм някой от героите на Джек Лондон.
Не искам да живея в Английски двор, Френски двор. Там не ми харесва. Ще ми бъде скучно.

Е, може би ми се иска да преживея някаква любов като Амбър, но не много. Повече ми се иска да бъда любимата на Спартак - Вариния. Историята за тази любов много ми харесва независимо дали е истинска или не. Може би е истинска - аз вярвам. И един живот в Тибет, като там искам да съм гуру. О, най-важното забравих. Бих искала, може би на първо място, да живея по времето на Христос. Да видя какво е говорил, какво е правил. Това е било велико време.

Измисляш ли си това, което не ти достига в живота?

Фантазьорка от класа съм. Много обичам да си фантазирам, даже мога да преживея нещо. Макар че понякога имам много егоистични фантазии. Много често съм си представяла какъв църковен брак ще си направя с Наско. Виждам се с венец от полски цветя на главата, в дълга бяла кенарена риза. Наско винаги съм си го представяла облечен по подобен начин.

Двамата сме в някаква гора. В гората има църква и Бог ни кумува. Често си мечтая за двете ми дъщери. Голямата много обича да танцува и си я представям на някаква сцена страшно красива, много артистична. А малката - певица. Представям си я като една страхотна поп-певица на голям концерт. И за клуба си фантазирам.

Най-различни олимпиади, първенства, които печелим. После как празнуваме. Чак пиршествата си представям. Много често си мечтая и за къщата, която строим. Как ще си живеем с Наско. Как ще се усамотявам вечер с моите книги за прераждането, а камината ще пука… И не знам как ще ти прозвучи, но често моите мечти стават реалност.