Имаш две прекрасни дъщери – Теа и Маги. Мислиш ли за тях вече като за „моите пораснали момичета“?

Да, напоследък все по-често се чувам да казвам: „Аз ще ти кажа какво мисля, но решението ще си го вземеш ти, защото вече си достатъчно голяма“. Теа е на двайсет и две. Учи медицина в Хайделберг. Щастлива е от това. Беше го решила още в 9. или в 10. клас в Немската гимназия. Тя е много аналитична. И мисля, че загадките в медицината – пред каквито те изправя поставянето на всяка диагноза – ще ѝ паснат добре. Когато ми го сподели, изпитах гордост, защото вярвам, че имаме нужда от добри лекари, но не исках моята емоция да определи нейния път и ѝ казах сдържано: „Прекрасно – имаш достатъчно време да се откажеш или да повярваш в това докрай“. Твърде рано го реши, но не се отказа. Сама си извоюва всичко.

А Маги е в 11. клас. Има идеи за бъдещето си. Но на нея решението ѝ предстои. Много ми е интересно да видя какво ще избере, защото самата тя е непредвидима и многопластова.

От това, което казваш, усещам, че сте приятелки, че си говорите много…

Така е. Много съм щастлива, че ги имам. А също и за това, че имат силна връзка помежду си и търсят отговори една в друга.
А относно нашите разговори… когато се родиха, нямах търпение да проговорят. Случи се рано, вероятно защото аз им говорех нормално, така и не усвоих „бебешкия“. В мига, в който проговориха и можех да общувам интелектуално с тях, дойде моето време с децата. Преди това се чувствах малко безсмислена аз самата. Все едно отглеждах цветя.

А добра ли си в отглеждането на цветя?

Само с орхидеите съм силна. Но нека бъда искрена – имам чувството, че те сами живеят. Обаче с животни и деца ми се получава. Но там има комуникация. Мисля, че скоро и Шери – кучето ни, ще проговори, струва ми се, че вече разбира всяка дума.

Прочетоха ли Тея и Маги последния ти роман „Ангелски данък“?

Още преди да е излязъл.

Те ли са първите ти критици вече?

Те и някои приятели. Мария, изключително близка моя приятелка още от 8. клас, много ми помагаше при писането. Давах ѝ да чете всяка нова част, за да види доколко е издържана логиката на характерите. И сме си пили с нея вино вечер, и сме преправяли характери. Голямо удоволствие беше. Много дълго я писах тази книга. Години. Пък Мария разбира от вино и от Италия. И двете са ѝ много силни теми. А в „Ангелски данък“ до голяма степен метафорите за човешките отношения минават през виното.

При отлежаването в бъчвите се губи около два процента от виното. Дъбът го изпива. Да загуби част от себе си е цената то да стане по-добро. И това е ангелският данък. Плащаме ли ангелски данък на любовта?

Със сигурност, няма как да узреем, ако не го платим.