Въображението ли ще спаси света?

Думите на Достоевски, че красотата ще спаси света, според мен са погрешно схващани днес. Мисля, че той под красота е имал предвид не съвършенството на едно лице или изяществото на една картина, а нещо много по-висше, вероятно Бог. А въображението със сигурност ще помогне на света да се развие – дали ще го спаси, зависи от това дали геният е добър или зъл. Надявам се хората, които имат въображение, да носят и доброта в себе си.

Романът „Последно повикване“ го написа твърде млада. Как дойдоха тази тема и тези герои? Познаваше ли ги? Измисли ли ги?   

Да, аз писах за старчета. Събирала съм в образите различни хора, които познавам . Съществена част от Йоан е баща ми. Но реално, когато пишеш за старчета, описваш  деца по душа на възраст много над 18. Те се превръщат в едни палавници, неизживели детството си. Да, аз гледам на старчетата като на деца. Дано и аз имам шанса, ако остарея толкова, да стана точно такова лудо старче. И дано да съм изживяла мечтите си, обратното е проблем, който води до невъзможност да умреш. Поне така пише в книгата.

Може би наистина трябваше да се видим на чаша вино… Наливаш ли си чаша вино, докато приготвяш спагети например?

Виното е единственият алкохол, който пия, предпочитам червеното, пия го с наслада, затова и в книгата виното е толкова активно. Жалко, че не се заех да си направя една винарна някъде…

Чакай, има време, историята продължава, обратите предстоят…

Мислиш ли… Ако знаеш колко неща съм оставила за „има време“, защото нямам време…

За Рим, предполагам, винаги имаш време. Знам, че много обичаш този град. А Сицилия? Там се развива действието в „Ангелски данък“. Измисли ли я, или беше ходила?

Бях ходила в Катания, там започва и действието в романа. Но след като си измислих винарната, трябваше да „открия“ къде е.  Дълго я търсих в интернет. И накрая я намерих. „Монасите от черната земя“. Съвсем реална е, започнах да я изучавам, разглеждах снимки и видеа, направих си ясна схема в главата – откъде се влиза и излиза, какви са ходовите линии из сградите и имението. Пишейки, премахнах някои елементи, защото не ми трябваха. После моят мъж като подарък за рождения ми ден ме заведе там, „при монасите“, запознах се със собственика Гуидо, но не му казах, че пиша книга, дегустирахме местни вина, които са много различни на вкус от нашите, заради вулканичните почви. Тогава точно завършвах романа и исках да видя и докосна всичко. Беше много силно преживяване, защото имах чувството, че героите ми са там – че ей сега ще излезе Моника или ще влезе Микеле, после Олимпия ще мине и ще изтърси пиперлива, луда реплика… За мен те бяха там и беше уникално преживяване.

Пътувате ли?

Обичаме да пътуваме с кола, за да пътуваме бавно, да разглеждаме. Почти всяка година си правим традиционна екскурзия из Европа, като сменяме маршрута. Сама виждаш – никога не спирам, дори когато  си почивам, отивам да видя нещо, да разгледам, тоест пак има активност и движение.  

Това явно ти помага да запазиш красотата…

Красотата на кое?

Твоята. Как я запазваш? Може би като правиш нещата, които обичаш?  

Тайната е да сме с хората, които обичаме, да правим нещата, които обичаме. Така или иначе плащаме своя ангелски данък – поне да е имало смисъл. Да можем накрая, като се замислим, да си кажем: „Добре го направих да му се не види“. Нямам предвид изобщо да не сме допускали грешки през живота си, това е невъзможно, но все пак да можем да си кажем: „С картите, които ми се паднаха – добре играх“.