В Париж тя се настанява в един от апартаментите на Карл Лагерфелд, където спи на пода, заедно с колегите си модели Кори Типин и Дона Джордан, а често и Антонио отсяда в комуната. „В онези години първото, което забелязваше човек в Лагерфелд, бяха мускулите му – разказва Пат. – Той беше почти като културист, още тогава имаше фитнес зала в къщата си. През деня всички работехме – Карл и Антонио скицираха модели, ние обикаляхме кастингите, агенциите и ходехме на ревюта. След полунощ обаче се обличахме „като за след полунощ“ и отивахме да танцуваме – в Le Palace или в Nuage. Бяха щастливи времена.“

Революцията във Версай през 1973 г. обаче променя правилата на играта. Само за една нощ „Black is beautiful“ се превръща в новия девиз на модния свят. Цветнокожите модели стават абсолютен хит в Европа, а още на следващата година чернокожият модел Бевърли Джонсън се появява на корицата на американския Vogue. Кливланд решава, че вече може да се завърне в Ню Йорк.

Първоначално подписва договор с „Форд Моделс“, най-известната модна агенция тогава, пък и за години напред. Заедно с още едно момиче са единствените модели в агенцията, чийто цвят на кожата е по-различен от белия. Истински чернокожи модели обаче все още няма. Пат обаче е наясно, че това е въпрос на време. 70-те минават под знака на нейните музи – Анди Уорхол, Мик Джагър, Салвадор Дали, Стив Рубел от „Студио 54“, както и цялата пъстра и неистова компания, създала митичната аура на това място.  

„Обичам да танцувам на всякакъв ритъм, но най-много – на барабаните. Също така – танго. С Антонио танцувахме зашеметяващо танго. Но истината е, че най-невероятните вечери с танци съм имала в гей клубовете. Там танцуват, докато дрехите им не паднат. Танцуват до смърт“ – разказва Пат.

През 1982 г. Кливланд решава, че е време да се укроти поне за малко и да се опита да подреди живота си – омъжва се за холандския модел и моден фотограф Пол ван Равенщайн и ражда двете им деца – синът им Ноел и дъщеря им Анна. Не спира да работи като модел, защото не спират да я търсят като модел. Днес, на 73-годишна възраст, след като преминава дори през диагноза „рак на дебелото черво“, тя продължава да дефилира и продължава да е безупречна. Много често участва във фотосесии, кампании и ревюта заедно с дъщеря си Анна, която също е много успешен модел и е взела най-доброто от майка си. Но танците на котешката пътека си остават запазена марка на Пат.

Двамата със съпруга ѝ напускат Ню Йорк и си купуват ферма в Ню Джърси. Пат отглежда там безброй рози и… десетина пауна. Да, имат ферма за пауни и обожава да ги наблюдава. Особено в летните утрини, когато въздухът е все още свеж, а цялата природа наоколо е толкова „пищна и секси“!

Взирайки се в гигантските ветрила на пауновите опашки, обагрени във всички цветове на Вселената, Пат Кливланд често просто щраква с пръсти, включва на макс барабаните, които така или иначе винаги си звучат в главата ѝ, и започва да си танцува. Пауните са единствената ѝ публика.