Двамата започват да прекарват свободното си време заедно – ходят на плаж сутрин, после се връщат в неговия хотел и закусват, заедно с всичките му асистенти и треньори. Привечер, ако са свободни, обикалят града с неговия кабриолет и двамата му бодигардове и Али я учи да шофира. Един ден той ѝ предлага брак. Пат не му отговаря веднага. Наясно е, че той се чувства добре с нея, защото тя го спасява поне за малко от водовъртежа на славата.

Харесва го, защото е едновременно изключително самоуверен като боксьор и крайно срамежлив южняк в личния си живот. Илюзията, че могат да бъдат заедно, изчезва много бързо, когато една сутрин Мохамед я вижда по бикини. Веднага скача, грабва една кърпа и я увива около тялото ѝ. „Ако ще ставаш моя жена, трябва да знаеш, че няма да можеш да ходиш така дори пред мен“ – казва той. „Моля?!“ – помислила си Пат Кливланд и така приключило всичко.

С Антонио Лопес – роден в Пуерто Рико и подчертаващ произхода си през цялото време с добре поддържан и много типичен латино мустак – Пат се запознава в редакцията на Vogue. Даян Вриланд го кани, за да създадат заедно нещо като илюстрации на тенденциите за новия сезон. Пат е моделът, който Антонио трябва да „облече“ в рисунките си в идеите на Вриланд. Той пристига с постоянния си антураж от красиви момчета. Цялата банда се придвижва из Ню Йорк с  мотори. Антонио се приближава до Пат и ѝ казва: „Ти сигурно си Пат, аз съм Антонио. Хайде да работим! Събличай се!“.

Така започва тяхното приятелство, което продължава чак до смъртта на Лопес от СПИН на 44-годишна възраст.  
Кливланд твърди, че без съмнение е била влюбена в него. Както и Даян Вриланд. Както и Карл Лагерфелд. „Когато рисуваше, той все едно яздеше кон. Допускаше всеки до себе си, до живота си. Всичките му приятели знаехме кога през какво преминава. Беше свързан с вселенската енергията и караше всеки да се чувства като негов любовник. Антонио промени всичко, като вкара красотата на улицата във висшата мода“ – описва Пат в интервю един от най-важните хора в живота си.

Именно Антонио Лопес е и един от хората, които подкрепят модела да опита късмета си извън Америка. През 1971 г. тя заминава за Франция, като се зарича да не се връща обратно, докато модният бизнес в родината ѝ не промени наистина отношението си към цветнокожите модели.