Как се справяш с този… балансьор Бори?

Всеки ден съм в търсене на нови подходи… Понякога наистина не знам. Не мога да преценя дали като са ново поколение, не трябва да подхождаме по друг начин при възпитанието им. Защото според мен примерът на това ние как сме отглеждани и нашите баби какво са яли, просто не работи. Всичко е много по-различно – самите деца са различни, технологиите, всичко. Не можеш да им отнемеш изцяло телефоните, таблетите или компютърните игри. Не знам как да контролирам това. Много трудно е да имам контрол и върху достъпа до всякакви неща, които може да види в интернет, а той е още малък да отсява и разбира. Непрекъснато се водят едни разговори, които на другия ден все едно не са се случвали. И трябва да имаш безкрайно търпение.

Много съм търпелива, но на 20-ия път повтаряне на едно и също нещо, честно казано… Влагам супер много в тези разговори – първо да привлека вниманието му и да мога да го задържа, да го накарам да се концентрира. Успявам някак да го уловя, когато съм тъжна и разстроена, но всичко е с трайност най-много два дни.

През последните години, когато празнуваме рождените му дни в София и каним деца, вместо подаръци, събираме пари за някаква кауза. Защото той има всичко, което иска, дори прекалено много неща, от които няма нужда и спира да ги оценява. Тази година му предложих да събираме за бездомни животни. И той първоначално ми се разсърди, че винаги събираме за другите, а за него няма подаръци. Истината е, че той от най-близките му хора си получава подаръци, каузата е за гостите на рождения му ден. И когато види резултата от каузата, е доволен. Има и едни дни, в които е много хрисим, не иска непрекъснато да прави нещо, да ходи някъде, да му се купува нещо… И тогава му казвам: „Бори, обожавам те!

Ако си такъв всеки ден, няма да мога да издържа на тази радост“. Той е много добро дете, с добро сърце, но дивотията и щуротията си ги има. Пък и ние сме го поразглезили малко, защото в тази ситуация всеки от нас двамата с баща му гледа да компенсира с повече внимание. Върти ни на малкия си пръст. Сигурна съм, че като порасне малко, ще започне сам да осмисля нещата.  

А показва ли любовта си?

Да, много често. Сега е научил една песничка и си я повтаря непрекъснато: I’ve got a secret, I’ve got a secret/ Are you ready?/I love you! И аз се разтопявам. Душевно сме много близки с него. Разказва ми като на приятелче. Пита ме за момичета, за гаджета, за секс. Много ми харесва, че няма притеснение да говори с мен за тези неща. Много държа на това да ми казва истината. Засега единственото, за което ме лъже, е колко страници е прочел от книжките. За другите неща мисля, че е откровен и че ми има доверие.

Къде учи Бори?

В музикалното училище. Китара. Има най-страхотната учителка в чудесно училище, с най-готините съученици. Часовете са им от 10 до 18 ч., така че спокойно си върша работата. Все още не мога да го оставям сам вкъщи, дори и за малко. Страхува се и го разбирам, защото аз също бях много страхлива като дете, пък и сега се боря непрекъснато с някакви страхове.

Преодолях страха от самолети, който се появи, след като родих. Пиех успокоителни, преди да тръгна за летището. Ако Бори пътуваше с мен, се страхувах панически за него. Ако пътувах сама – че ще остане без майка. Спомням си едно от най-дългите ми пътувания – 17 часа до Нова Зеланадия. Имаше 4-часова турбуленция, която ми скъси живота. Взех две приспивателни, но не можах да мигна. През последните години обаче ми се събраха няколко много дълги пътувания и си казах: не мога повече!

От какви други страхове се избави?

От страха ми от вода. Разказвала съм ти, че като бях малка, едно дете се удави пред очите ми. Беше ме страх и от тъмно, панически ужас изпитвах. И при Бори е същото. Това е по-силно от теб. Но се надявам, че с времето ще го преодолее.