А как би приел един нов мъж в живота ти?

Аз имам нов мъж до себе си. Абсолютно нормално го приема. В началото имаше леко притеснение да не би баща му, който за него е най-важният мъж в живота му, негов идол, и така и трябва да бъде, да реши, че по някакъв начин мъжът, с когото живея сега, го измества. Говорихме и му казах, че баща му е най-страхотният и си е неговият баща и че никой няма и не иска да го замести. Просто е хубаво да се адаптираме към ситуацията, за да не губим време в излишни емоции и страдания. Защото в крайна сметка всичко се нарежда и е по-добре да се случи по-бързо.

Значи всичко се нарежда в крайна сметка, така ли?

Започнах да оценявам живота в последните няколко години – в пълния му смисъл. Не ми се губи време. В по-ранна възраст все имаш някакви притеснения – какво ще стане с теб, с кого ще бъдеш, дете ще имаш ли, какво ще работиш, ще изкарваш ли достатъчно пари… Мислиш си, че младостта е безкрайна, че животът е безкраен, щедро си пилееш времето…

Едва когато достигнеш към средата на живота си, започваш да оценяваш всичко. Чувстваш се пълноценен и знаеш кой си. Случиха се някакви промени в живота ми, отвориха ми се и очите, и дробовете сякаш. Започнах да обичам себе си. Години наред не го правех. Като малка имах доста комплекси, мои си, не бях щастлива напълно – все от нещо се притеснявах, все нещо не си харесвах, не се чувствах добре в кожата си, мои вътрешни противоречия. И едно по едно тези неща започнаха да отпадат и си казах: Животът добре го е измислил, не може всичко хубаво да е събрано в младежките ти години.

Балансът идва с опита. В трудните ми периоди много се затварях в себе си, почти не гледах хората в очите, ходех с наведена глава, вълнуваше ме кой как ме коментира. По-късно си дадох сметка, че всичко зависи от теб самия, от това ти как гледаш на себе си, ти как се чувстваш. Оказа се, че това работи. Сега излизам навън, разговарям с непознати, с всякакви хора, гледам ги в очите, без страхове и притеснения. И знаеш ли, сега за мен всеки ден е… все едно е… пролет.

Ще говорим ли за мъжа, с когото живееш сега?

По-скоро не. Достатъчно ми е, че си го имам. Не кач-вам нищо с него в социалните мрежи. Видях, че няма смисъл. Не искам да влизам в обяснителен режим. Опитвам се да запазя личното му пространство. Важното е, че много добре се разбираме, грижовен е и ми дава свобода. На почти една възраст сме, имаме много еднакви интереси и вкусове – за филми, за музика, пътешествия. Той ми е приятел и опора.

Онзи ден минах покрай старото ти ателие на улица „Дунав“. И си спомних с какъв ентусиазъм работеше тогава, развиваше модната си марка, правеше дрехи, имаше екип шивачи… Не ти ли липсва това? Имам предвид модата.

Искам пак да правя дрехи, но не мога да нося цялата тази отговорност за производство, хора, заплати. Може би ще правя мои линии за други брандове. В момента работата ми в Инстаграм отнема голяма част от времето ми. Радвам се, че тази платформа работи по този начин за нас, и мисля, че клиентите вече започнаха да разбират, че всеки различен профил си има свой характер. Аз искам да съм честна с моята аудитория и да не им набутвам с агресивна реклама разни продукти, или поне се опитвам. Ако клиентът иска това, отказвам. Децата, които следят Инстаграм профилите на различни хора, трябва да знаят, че в огромната си част изображенията са старателно доработвани – по-тънки талии, по-плоски кореми, по-гладка кожа, по-блестящи очи. Старая се около 90% от снимките в моя профил да са необработвани. Предпочитам да направя сто снимки, от които да избера една, която да ме представя по най-добрия начин, заради ъгъла, от който е направена, заради светлината, уловения момент, състояние, но да не я обработвам, да съм си аз. След като години наред съм снимала каталози, реклами, корици – всякакви неща, и други са имали думата за това как да изглеждам, сега в моя профил аз си определям правилата.