На 91-годишна възраст, Анук Еме живее в Монмартр, откъдето обича да наблюдава своя Париж, прострял се пред вече трудно виждащите ù очи. Знае, че дори ако ослепее напълно, това няма да ù попречи да съзерцава града, в който е вградила душата си. Та тя просто усеща Париж с всичките си сетива, така както човек усеща морето, когато е близо до него. Няма нужда да го виждаш. Знаеш, че е там. Париж си остава любимото ù море. Завинаги.

„Забележителен микс от меланхолия и страст“ – така критиците определят Анук Еме, когато на екран излиза филмът, превърнал я в една от легендите на френското кино – „Един мъж и една жена“ (1966) на Клод Льолуш. Преди да стане „пророк в собствената си страна“ обаче, тя вече е накарала цяла Италия, пък и целия свят, да се влюбят в нея с ролите си в двата шедьовъра на Федерико Фелини „Сладък живот“ (1960) и „8 ½“ (1963).

Анук е истинска икона не само заради филмите си, но и заради безкомпромисната си елегантност, безупречния си вкус и отказа да се движи по утъпкани вече пътеки. Последното го тренира през целия си живот – и професионален, и личен. Никога не се изживява като бунтарка обаче. Просто следва сърцето си, независимо къде ще я отведе то.

Детството на Анук Eме, чието истинско име е Никола Франсоаз Саурия Драйфус, е белязано от ужаса на Втората световна война, който семейството ѝ изпитва на собствения си гръб. Тя е на осем години, когато през юни 1940 г. армията на Хитлер влиза в Париж. През септември 1941 г. във френската столица е открита антисемитската изложба със заглавието „Евреи и Франция“, която сякаш отключва портите на ада. Започват обиски на еврейските семейства, а скоро и арести. Задържаните са карани на специално подготвени места, след което са изпращани в концентрационни лагери. Петдесет хиляди парижки евреи намират смъртта си там. Сред тях са и любимите баба и дядо на Анук по бащина линия – и двамата загиват в „Аушвиц“. Бъдещата актриса и родителите ѝ са принудени да ходят с жълти еврейски звезди върху дрехите си.

През 1944 г., в разгара на контранастъплението на съюзниците, Хитлер издава заповед да се взривят всички исторически паметници на Париж, но градът е спасен, когато през август същата година съюзническите танкове влизат във френската столица. За Анук Еме свободата винаги ще остане най-важната ценност. Може би по-важна дори от любовта. В това отношение тя е французойка до дъното на сърцето си.

„Aimee“ означава „любима“

Родителите на Анук са актьори. Майка ѝ, Женевиев Сория, се снима в немалко известни филми през 30-те, като може би най-известният е „Славната компания“ (1936) на Жюлиен Дювивие с Жан Габен. Анук е на 14 години, когато двете с майка ѝ отиват на кино, а по пътя – така както става само в добрите приказки – ги спира режисьорът Анри Калеф и след като поздравява майка ѝ, с която били приятели, пита малката дали не иска да се снима във филм. „Не съм сигурна“ – отговорила Женевиев вместо дъщеря си. „Да!“ – отговорила самата Анук, без дори да си дава сметка какво точно казва. Просто искала да бъде любезна.

До този момент тя имала съвсем други, при това доста екстравагантни, мечти за бъдещето си – фармацевт през деня, танцьорка през нощта. Филмът на Анри Калеф „Къща край морето“ обаче променил из основи плановете ѝ. Така започва блестящата кариера на Еме, която на практика продължава и днес – последният ѝ филм „Най-хубавите години от един живот“ на Клод Льолуш е от 2019 г. За 77 години тя се е снимала в 90 филма.

Героинята ѝ в „Къща край морето“ се казва Анук и младата актриса решава, че оттук насетне това ще е нейният артистичен псевдоним. Кариерата ѝ тръгва като по вода – веднага е ангажирана в нов филм на великия дует във френското кино от онези години – режисьора Марсел Карне и поета и сценарист Жак Превер. Превер се влюбва – платонично, като в муза – в 17-годишната Анук и специално за нея написва сценарий по Шекспировата пиеса „Ромео и Жулиета“, който се превръща във филма „Влюбените от Верона“ (1949) с режисьор Андре Каят и освен че носи истинска национална слава на младата актриса, прибавя към името ѝ и псевдонимната фамилия Еме. Измисля я Превер. „Сега си само на 16 и е хубаво да си просто Анук, но какво ще правиш, когато станеш на 40?“ – пита я той и добавя, без да търпи възражения: „Ще бъдеш Анук Еме“. На френски „aimee“ означава обичана, любима.

Точно тогава Анук наистина била не само във вихъра на своята набираща скорост кариера, но и на първата си любов – с Едуард Цимерман, който става и първият ѝ съпруг. Уви, бракът им продължава само една година и за него, както и за самия г-н Цимерман не е известно почти нищо.

Нико, етиопско-гръцкият бог

Не така обаче стоят нещата с втория ѝ съпруг – режисьора Никос Папатакис, с когото Анук се запознава съвсем скоро след развода си. Никос, когото парижката бохема нарича просто Нико, е харизматична фигура. Роден в Адис Абеба, Етиопия, от родители гърци, той е с 14 години по-възрастен от нея. Когато е на 17, се записва в армията на етиопския монарх Хайле Селасие и се бие срещу войските на Бенито Мусолини, които през 1935 г. окупират Етиопия. Император Селасие губи тази война и Папатакис е принуден да замине в изгнание – първо в Либия, след това в Гърция. През 1939 г. се озовава без пукнат грош в Париж и се запознава с Жан Жьоне, скитник, дребен престъпник, фалшификатор на пари, бивш затворник, бивш войник в Чуждестранния легион, хомосексуалист, поет и драматург, който вече имал свой кръг почитатели. Жьоне се влюбил в Нико и му посветил цяла еротична поема. „На Нико, етиопско-гръцкия бог“, пишело под заглавието ѝ.

Постепенно Папатакис успял да си стъпи на краката и през 40-те отворил собствен нощен клуб в Париж – La Rose Rouge („Червената роза“). Освен като дебютна сцена на една от най-големите звезди на Франция от този период – Жюлиет Греко, клубът придобил култов статус и с аудиторията, която събирал – Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, Андре Бретон, Борис Виан, Жак Превер. Именно Превер запознал Нико с Анук Еме. Било любов от пръв поглед, светкавична. „Той беше толкова красив!“ – спомня си Анук. Стават любовници след втората си среща – във Валорис, където живеел и работел Пабло Пикасо (а днес се намира неговият музей). Въздухът в леговището на чудовището, както често наричат ателието на художника, бил наситен с всевъзможни желания, никой не можел да устои на това. А Анук Еме и Никос Папатакис дори и не си направили труда да опитат.

Двамата сключват брак  през 1951 г. Не заради друго, а защото Анук разбира, че е бременна. През септември същата година тя ражда дъщеря им Мануела Папатакис, която си остава единственото ѝ дете. Първоначално бременността я въодушевява – до такава степен, че започва да обмисля да се откаже от актьорството. Представя си идиличен семеен живот, при който ще ражда и отглежда деца, ще се грижи за дома си и ще чака като истинска вярна Пенелопа Никос Папатакис да се върне у дома.