След раждането обаче илюзиите ѝ бързо се изпаряват. Анук изведнъж се озовава в ситуация, която подозрително ѝ прилича на капан. Кариерата ѝ тъкмо била потръгнала и тя осъзнавала, че има невероятен късмет да снима такива филми с такива хора, преди още да е навършила 20. Била срещнала любовта на живота си и била адски щастлива, защото се чувствала свободна (с работата си) и обичана (с Нико). И изведнъж – бебе! Тя самата се чувствала все още дете, все пак току-що била навършила 18. Искала просто да се наслаждава на мига, на младостта и на полета си. И изведнъж – бебе!

Трябвало да спре да работи за известно време. Не можела да излиза. Отлично знаела, че тези ограничения важат само за нея, не и за Нико. Той можел да прави каквото си поиска и го правел. Не се прибирал по цели нощи – все пак бил собственик и управител на един от най-известните нощни клубове в Париж. Когато се прибирал, било предимно за да се наспи. Анук не успяла дълго да изтърпи този режим и тъй като на практика била още в тийнейджърска възраст, спокойствието, търпението и разумът не ѝ били никак присъщи.

Връзката им с Папатакис се разпада още на третата година от брака им, а година по-късно – през 1955 – двамата официално се развеждат. Той вече си имал нова любов – с мистериозната Криста Пефген, модел и певица, на която ѝ предстояла истинска звездна кариера с групата Velvet Underground, само че под псевдонима Нико. Да, това е същата онази Нико, която по-късно ще обяви, че има незаконен син от Ален Делон. Своето артистично име тя взаимства именно от любовника си Никос Папатакис. Две години след развода си с Анук Еме Папатакис заминава за Ню Йорк, където се запознава с актьора и режисьор Джон Касаветис, един от основоположниците на американското независимо кино, и става продуцент на световноизвестния му филм „Сенки“, а после и сам започва да режисира филми.

Фелини и акулата от океанската бездна

Междувременно Анук продължава да снима – поне по един филм на година, а през определени години – и по два, дори три. Както сама казва, финансовото ѝ състояние никога не е било толкова добро, че да ѝ позволи да си вземе дълга почивка, а сега трябва да се грижи и за детето си. Понякога приема роли дори в театъра, макар че никога не е гледала на себе си като на театрална актриса. Само че така се случва, че точно на едно представление я забелязва самият Федерико Фелини, нейният Пигмалион.

Когато за първи път вижда Фелини отблизо, Анук остава със същото впечатление, с каквото и от първата си среща с Пабло Пикасо. Фелини има същия пронизващ, изследващ душата поглед. „Срещата ми с Фелини беше като експлозия, която промени изцяло живота и работата ми“ – признава Еме. До този момент тя е работила с не един известен френски режисьор, но всички те са интелектуалци, затворени в собствените си глави.

Фелини директно ѝ казва: „Във вас има особено очарователно противоречие – в един момент сте срамежлива, а в следващия – тиха акула, която живее дълбоко в океанската бездна и изплува само когато е много гладна“.

За първи път някой ѝ говори така. Анук винаги е твърдяла, че не е „страстна актриса“, но ето че се появява един режисьор, който вижда отвъд привидната ѝ хладна дистанцираност. „Федерико беше щедър, луд, интелигентен, непоносим… Не мога да го опиша, защото геният е невъзможно да бъде описан. Той бе магьосник. Благодарение на него разбрах, че мога да върша работата си абсолютно сериозно, но да не се вземам на сериозно, и за първи път истински заобичах актьорската професия“ – казва актрисата. От италианския маестро тя научава и най-важния урок – за да бъдеш добър актьор, трябва да се научиш да слушаш партньорите си в сцената. „Просто слушай!“ се превръща в нещо като неин девиз.