Фелини поверява на Анук ролята на Мадалена във филма си „Сладък живот“. Облечена в черна коктейл-
на рокля на Пиеро Герарди и с прочутите „котешки“ тъмни очила, които по настояване на Фелини героинята ѝ носи дори през нощта (за да се скрие от безсмисления си богаташки живот, който ѝ носи само скука и досада или нещо подобно – според филмовите критици), нейната Мадалена се носи из улиците и баровете на Рим с непреходна елегантност на фона на музиката на Нино Рота и се превръща в една от киноиконите на всички времена. Години по-късно, вдъхновен именно от нея, дизайнерът Том Форд ще създаде своя прочут модел „котешки“ очила и ще ги нарече „Анук“.

С Фелини и Марчело Мастрояни, който играе главната мъжка роля в „Сладък живот“, Анук се сприятелява завинаги. И двамата се превръщат във важна част от живота ѝ. Обожава свободата, с която живеят и работят, чувството им за хумор, непрекъснатите клоунади, които се раждат в главите им, независимо дали камерата работи, или пък дори изобщо не присъства.

Със „Сладък живот“, който печели „Златна палма“ на фестивала в Кан през 1960 г., номиниран е за 4 награди „Оскар“ (от които печели само за костюмен дизайн) и всъщност за всички най-престижни филмови награди, започва най-бляскавото десетилетие в кариерата на Анук Еме – 60-те години. Това са едни от най-силните години въобще за европейското, и в частност за италианското и френското кино. Анук се оказва в точното време на точното място – едно от задължителните условия, за да бъдеш истинска звезда. И истината е, че точно това условие само съдбата може да ти подари.

През 1961 г. Еме е номинирана за наградата БАФТА за ролята си на Лола в едноименния филм на Жак Деми, където тя играе кабаретна актриса и самотна майка, която среща отново своя бивш възлюбен. Веднага след това се снима в още един шедьовър на Федерико Фелини, пък и на световното кино – „8 ½“. Филмът и до днес е в топ 3 на най-великите кинотворби на всички времена.

В главната роля – на кинорежисьора Гуидо, изпаднал в творческа криза, отново е Марчело Мастрояни, а Анук е в ролята на съпругата му Луиза. Облечена е в строга бяла риза, с офицерска яка, носи перука с къса коса, големи очила и почти никакъв грим. Прилича на монахиня. Когато я вижда, Джулиета Мазина, съпругата на Фелини, която присъства на снимките, макар че не участва във филма, възкликва: „О, това съм аз, нали?“. Фелини отказва да потвърди, но и той, и Анук Еме знаят, че да, това е тя, Съпругата.