„8 ½“ превръща Анук Еме в европейска кинозвезда. Тя се премества за известно време в Рим, разчитайки, че всички италиански режисьори са точно толкова талантливи, колкото и Федерико Фелини. Оказва се заблуда, но именно тогава актрисата е „открита“ от един съвсем млад, начинаещ френски режисьор – Клод Льолуш.

Мъж, жена, любов

Макар и с няколко филма зад гърба си, в онези години Клод Льолуш все още е почти неизвестен дори и в родната си Франция. Двамата със сътрудника му Пиер Утърховен обаче написват сценарий, в който силно вярват – нарича се „Един мъж и една жена“ и разказва за любовта между двама души, всеки от които е изгубил любимия си човек. Главната мъжка роля е предвидена за една от звездите на френското кино от 60-те – Жан-Луи Трентинян, но все още нямат актриса за главната женска роля. Тогава Надин, съпругата на Трентинян, предлага своята добра приятелка Анук Еме. И така се ражда един от най-прочутите любовни дуети в киното – Трентинян и Еме в „Един мъж и една жена“ на Клод Льолуш.
За своето време Анук и Жан-Луи са толкова култов екранен дует, колкото, да кажем, са Жюли Делпи и Итън Хоук в „Преди изгрева“ за началото на 21. век.

„Този филм беше истинска лудост! Толкова чувствен, изпълнен с нежност, болка и любов“ – разказва актрисата. Двамата с Трентинян веднага са обявени от таблоидите за любовна двойка и извън екрана. Жан-Луи вече има славата на актьор, който често смесва филмовата с извънфилмовата реалност и лесно се влюбва в партньорките си – известни са историите му с Бриджит Бардо, докато снимат „И Бог създаде жената“, и с Роми Шнайдер на снимачната площадка на филма „Влак“. Чувствата му към Анук Еме обаче така и остават загадка, както и нейните към него. И двамата публично отричат да са имали нещо общо извън професионалния си ангажимент, но кой знае. Все пак Трентинян винаги е твърдял, че Анук Еме е един от най-важните хора в живота му. Със сигурност се знае обаче едно – че именно по време на снимките на „Един мъж и една жена“ Анук се запознава с третия си съпруг – актьора Пиер Бару, който също участва във филма и е автор на една от песните в саундтрака.

Анук и Пиер сключват брак през 1966 г., годината на излизане на филма. Успехът на „Един мъж и една жена“ е огромен – „Златна палма“ в Кан, „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, БАФТА и „Златен глобус“ за самата Еме. На фестивала в Кан актрисата за първи път вижда с очите си как сякаш целият свят се пренарежда специално за теб, когато си коронован с успех. В началото на фестивала екипът на филма е настанен в по-непретенциозния хотел „Мартинез“, но в нощта на наградите е преместен в най-луксозния – „Карлтън“. По-важното от наградата обаче за всички е реакцията на публиката. „Никога не съм виждала толкова огромна и претъпкана зала да аплодира и да вика така неистово, както когато ни наградиха. Е, може би след години подобна беше атмосферата на „Извънземното“ на Стивън Спилбърг“ – казва актрисата.

Няма как да знаем дали при Анук Еме любовта трае три години (както ни убеждава едноименната книга на Фредерик Бегбеде), но пък със сигурност знаем, че бракът трае точно толкова. Двамата с Пиер Бару се разделят три години след сватбата си. Единственото, което актрисата някога споменава по повод скоротечните си бракове, е, че не понася и не толерира фалша и ругатните. „Когато любовта изчезне, трябва да се разделим“ – казва тя в интервю, опитвайки се да обясни стряскащата си безкомпромисност в отношенията си с мъжете.