Бащата на Ванда, синьор Милети, бил лекар и кмет на Бонито, родното място на Ферагамо. Майка ѝ, разбира се, била домакиня. В онези времена, особено в толкова консервативната Южна Италия, жените нямали друга професия, освен онази, „отредената им от Бога“, както обичали да казват тогава. На момичетата от по-богатите семейства в краен случай на свободомислие от страна на бащата им се позволявало да се научат да свирят на пиано или да рисуват пейзажи… преди да се омъжат на 16–17 или най-много 18 години. И това било всичко, което можели да очакват от живота си.

Скъсаният чорап е на щастие

В Бонито Салваторе вече бил известна личност и местен благодетел. Като кмет на градчето, д-р Милети го поканил в дома си и Салваторе му показал няколко вече изработени стелки за нови модели обувки. Ферагамо бил известен с това, че не можел да говори за нищо друго, освен за работата си и за обувки. Нямало никакво значение дали разговаря с мъж или жена, с кралска особа, холивудска звезда или продавачка на някой пазар – за него просто нямало друга тема, достойна да ѝ обърне внимание.

Салваторе се оплакал, че все още не е успял да види как стоят новите му стелки на краката на жена, и кметът веднага извикал дъщеря си Ванда, която отглеждал сам, тъй като жена му била починала преди няколко години. Сцената била досущ като в приказката за Пепеляшка – една все още ненавършила 19 красавица подала изящния си крак на един принц, макар и доста по-възрастен от нея.

Обаче реалността винаги цитира приказките с голяма доза ирония – когато красавицата извадила изящния си крак от домашния си пантоф, и двамата с „принца“ видели, че чорапът ѝ е скъсан и върхът на единия ѝ пръст стърчал навън. Тя се изчервила до корените на косата, а той се влюбил в нея. Две седмици по-късно, вместо с годежен пръстен, ѝ предложил брак с чифт черни велурени обувки тип „оксфордки“, направени специално за нея. „Никога не бях носила нещо толкова удобно – спомня си по-късно Ванда Ферагамо. – Сякаш се реех из облаците.“

По-късно Ванда получила и пръстен. Получила всичко. Приказката завършила щастливо, със сватбени камбани. Или поне така изглеждало, защото вечерта след сватбата им – в прекрасна църква в Неапол – по време на първата им брачна нощ съюзническите самолети атакували Неапол и вместо да празнува любовта си през тази нощ, току-що създаденото семейство се сблъскало лице в лице с кошмарите на войната.