„Ако сте някой, който бяга от полицията, или просто някой, който бяга, тогава непременно елате тук“ – призовава Труман Капоти в едно свое писмо-есе през 60-те. „Тук“ е Маракеш, а Маракеш през 60-те е нещо като Париж през 20-те – столица на световната бохема, на безкрайния празник на новото „изгубено поколение“ – вихрено пиршество на живот и смърт, като за последно.

Този безкраен празник си има точен адрес – дворецът Захия, в който на невидим трон седи тя, Талита Гети, кралицата на Маракеш. Талита – една от иконите на 60-те, вдъхновителката на бохо-шик стила в модата и интериорния дизайн, жената, за която младият Ив-Сен Лоран каза: „Когато се запознах с Талита, визията ми за модата и за жената се промени напълно“.

Пол и Талита Гети купуват двореца Захия през 1966 г., докато са на меден месец в Маракеш. Струва им 10 000 долара, нищо пари за мистър Гети Джуниър, син на най-богатия в онези години човек в света – Джон Пол Гети-старши, хищен индустриалец и петролен магнат, автор на знаменития афоризъм, че онова, което не се купува с пари, се купува с много пари, както и на още цял куп подобни остроумия, все с думата „пари“ в тях.

Нищо чудно, че синът му се чудил къде по-далеч да избяга от всичките тези пари и Маракеш бил просто поредният му опит за това. Инициативата да си купят имението в Мароко обаче не била на Гети Джуниър, а на Талита, втората му жена. Той обичал да ѝ угажда, но на нея не ѝ пукало за обичайните подаръци – бижута, дрехи, коли, бла-бла. Искала нови светове и още преди да се омъжи за него, се била научила да си ги открива сама – уви, с помощта на кокаина. След сватбата нещата не се променили кой знае колко, само кокаинът станал по-добър. Всъщност най-добрият в света. И без никакво съмнение – най-скъпият.

Гети и Талита може би никога нямаше да се срещнат, ако в онази лятна вечер през 1965 г. Рудолф Нуреев бе успял да дойде на изисканата вечеря в къщата на Клаус фон Бюлов в Лондон. Великият балетист имал специално изискване, за да уважи партито – да му запазят място на масата до Талита Пол, в която бил лудо влюбен още от първата им среща. На тази случайна среща на някакво парти двамата се запознали, поговорили малко, пушили трева и танцували като разгонени маймуни. В биографичната си книга за Нуреев авторката Джули Кавана пише, че танцьорът е бил фанатично обсебен от Талита. „Тя имаше бяла като алабастър кожа, високи скули и очи, които много приличаха на неговите.

И двамата сякаш интуитивно видяха един в друг изящно, андрогинно отражение на самия себе си“ – пише Кавана. Балетистът признал пред свой приятел, че никога не бил чувствал толкова силно еротично привличане към някоя жена и че смята да ѝ предложи брак. Предложението най-вероятно щяло да се случи именно на вечерята у Фон Бюлов, само че Нуреев не успял да дойде. Малшанс, защото на празното място до неговата Талита домакинът настанил Джон Пол Гети-младши. Съдбата просто щракнала с пръсти и за няколко часа всичко се променило.

На тази първа среща синът на милиардера Гети направил същото, което и балетистът звезда Нуреев – влюбил се в Талита точно за една секунда. Само че за разлика от него не чакал следващото парти, ами още на другия ден отишъл неканен в апартамента ѝ и я отвлякъл, за да я запознае с баща си. Няколко месеца по-късно сключили брак. Талита била на 25, той – на 33, скоро разведен. Обещал ѝ, че ще си поживеят извънземно добре. И в известен смисъл изпълнил обещанието си.

Скоро всички ще се влюбят в нея

Талита не падала от небето и изобщо нямало нужда Гети-младши да я „открива“. Макар и съвсем млада, тя вече имала собствена легенда и тази легенда била добре известна в кръговете на богатите „красиви и прокълнати“ по израза на Скот Фицджералд, в който се движела. Родена на о. Ява в Индонезия, Талита била израснала в семейство на легендарни художници и бохеми. Дядо ѝ по майчина линия Август Едуард Джон, уелсец, бил може би най-известният художник портретист на Великобритания от първите десетилетия на 20. век. Неговите портрети на поетите Йейтс и Дилан Томас, на писателите Томас Харди и Джордж Бърнард Шоу и до днес може да се видят в Националната портретна галерия в Лондон или в Националния музей в Кардиф. 

Няколко десетилетия от своя живот Август прекарал в нещо като официален любовен триъгълник – със законната си съпруга Ида и любовницата си Дороти Макнийл, модел и необикновено освободена за времето си жена. И двете приемат тази формула на съжителство, и от двете има деца, като от Дороти – цели четири. Една от тези дъщери била Попит Джон – копие на майка си и също толкова своенравна и волна душа, любителка на конете и лудите партита. Попит се омъжва за холандския художник Уилям Пол, който вече имал две деца от предишната си съпруга Адриана Мийс, също холандка. Едно от тези деца е именно Талита.

По време на Втората световна война при Яванската операция Япония превзема о. Ява и Талита и семейството ѝ се озовават в японски военнопленнически лагер – тя и майка ѝ са въдворени в един, а баща ѝ в друг. Талита никога не говори за детските си преживявания от онези години. След края на войната са освободени, но родителите ѝ така и не успяват да продължат живота си заедно и се разделят. Талита остава при майка си, която скоро след развода умира и малката се премества при баща си и втората му жена Попит. Двете се оказват нещо като сродни души и стават много близки. Талита се влюбва в начина, по който Попит се облича, в бурния ѝ смях и в таланта ѝ да се забавлява.
Талита прекарва тийнейджърските си години с баща си и мащехата си между Лондон и Южна Франция.