Само няколко седмици по-късно младоженците купуват вила Захия, дома си в Маракеш, и му дават достойното име „дворецът на удоволствията“. В Маракеш вече живеят писателят Пол Боулс, знаменитата парижка меценатка и литературен критик Гъртруд Стайн и още неколцина бегълци от цивилизацията.

Талита и Джон Пол Гети-младши обаче са тези, които ще превърнат мястото в истинска легенда и ще го изведат в друго измерение. Не само със стила си на живот, но и с екстрите, които парите на Гети гарантират – най-добрия алкохол, най-висококачествените опиум, кокаин, хашиш и каквото си поискат.

Междувременно Гети-баща се изнервя от бурния светски живот на сина си и новата му жена и го привиква на втора делова среща. Поставя му ултиматум: или спира с партитата, алкохола и дрогата, или напуска компанията. Младши никак не се колебае и тутакси подава оставка. За първи път вижда баща си изненадан, което пък изненадва самия него. Явно старият Гети все пак бил способен на някаква емоция.

„Всеки е красив в Маракеш“ –

обичала да казва Талита. Тя пристигнала в града като истинско торнадо, по думите на прочутата главна редакторка на Vogue Даян Вриланд, водейки след себе си целия си звезден „катун“ – стоунсите и бийтълсите и техните жени, Капоти и Уорхол, Лулу дьо ла Фалез, „артисти, музиканти, танцьори, акробати, разказвачи на истории и магьосници“ (отново по Вриланд)… Цялото това хедонистично войнство празнувало бягството си от света на парите и правилата денонощно и това продължило няколко години. Няколко много щастливи години.  Денят им започвал с пикник край водопад в Атласките планини и завършвал в градината на „двореца на удоволствията“ Захия, под огромните звезди на горещото мароканско небе…

Талита превърнала вилата в истинска ориенталска приказка – изящни и богато орнаментирани месингови мебели, ярки цветове, купища различни по форма и големина възглавници (според Талита възглавниците винаги били недостатъчно), берберски килими, занаятчийска керамика, навсякъде се носел аромат на жасмин и ментов чай… Самата тя започнала да смесва лудо и с безупречен усет балийски бижута, палестински рокли, тюрбани, кафтани, марокански джелабас с перлени огърлици и обувки и дрехи на Valentino и Ives Saint Laurent. Именно в Маракеш тя „изобретява“ онзи безгрижен микс от стилове, задължително с етноелементи, който години по-късно ще бъде наречен „бохо шик“, а често и „Талита Гети стил“, и се превръща в модна икона, каквато е и до днес.

Партито продължи две години

Когато за първи път стъпва в Захия през 1967 г., Ив Сен Лоран е омагьосан от таланта на Талита да живее сякаш е героиня от филм. Очарован е не само от дома и стила ѝ на обличане, но и от самата нея – смесица от привидна невинност и дива упадъчност. „Ив никога преди не беше виждал някой като Талита – пише неговият биограф Алиша Дрейк. – Той бе поразен от нейната свобода и непоквареност, както и от сексуалността ѝ. И всичко това бе толкова чуждо на салонната парижка мода, от която той идваше.“ По-късно прочутият дизайнер ще напише за мароканския период на семейство Гети: „Никога няма да забравя Талита и Пол Гети, излегнали се на осветената от звезди тераса в Маракеш, красиви и прокълнати…“

Животът на Гети в двореца на удоволствията е en grande fete, едно голямо и сякаш безкрайно парти, поканите за което са по-ценни дори от златото. Писателят Джон Хопкинс пише: „Снощи Пол и Талита Гети организираха новогодишно парти в своя дворец. Пол Маккартни и Джон Ленън бяха там, легнали на пода по гръб. Не можеха да станат, камо ли да говорят. Никога не съм виждал толкова много хора извън контрол“. Хопкинс може би все още не е подозирал, че цялото бягство в Маракеш има за основна цел именно това „извън контрол“. С много, много алкохол и много, ама много дрога. Свобода на живот и смърт!