Барбара Уолтърс пита звездите

Въпрос: как бихте искали да умрете? „В съня си, през 2050 г.“ – отговаря Барбара Уолтърс, иконата на феминизма в американската телевизионна журналистика, чиито легендарни интервюта и до днес си остават учебник

Ирина Иванова 11 April 2023

Снимка: getty images/guiliver

 

Партньорът на Уолтърс във вечерните новини, един от лъвовете на АВС, Хари Ризнер, още от първия момент категорично показва, че не иска жена до себе си, още повече такава като Уолтърс, която никога не е била част от „сериозните новини“. „В онези години новинарският бизнес бе изцяло мъжки бизнес и Хари никога не ме прие наистина“ – казва Барбара.

Напрежението между двамата е огромно. Хари непрекъснато я иронизира, пресата я критикува, аудиторията я отхвърля. Някои от вестниците излизат с огромни заглавия: „Провалът на Барбара Уолтърс в АВС!“. Няколко месеца Барбара се чувства така, все едно пада надолу без осигурителен парашут и краят ѝ е повече от сигурен.

Кариерата й е спасена от едночасовото ѝ праймтайм предаване The Barbara Walters Special. В първото издание тя прави интервю с току-що избрания за президент Джими Картър и съпругата му, както и с Барбра Стрейзанд и тогавашното ѝ гадже. Критикуват я, че безогледно смесва политици и звезди. Рейтингът ѝ обаче отново е чудовищно добър и срещу него никой не може да каже нищо. Тогава тя прави интервю с Фидел Кастро и прекарва почти цяла седмица с него в Куба.

В залива на прасетата

Интервюто с Кастро променя начина, по който самите журналисти гледат на Барбара Уолтърс. Тя е първият американски гражданин въобще, прекосил Залива на прасетата след провалилия се опит на ЦРУ да свали Кастро от власт през 1961 г. След това интервю много врати се отварят пред нея и едва ли има герой на 20. век, до когото тя да не е успяла да се добере. Най-много съжалява, че не е успяла да поговори с две жени – Жаклин Кенеди-Онасис, която непрекъснато ѝ се изплъзвала, и принцеса Даяна, която предпочитала да дава интервюта на английски журналисти. Другото ѝ съжаление е, че на едно събитие операторът ѝ заснел Бети Форд, съпругата на тогавашния американски президент Джералд Форд, пияна, но след това самата Уолтърс отказала да излъчи скандалния материал. „Днес със сигурност щях да го покажа“ – казва тя през 2014 г.

През 1976 г., когато е на върха на славата си, Уолтърс се развежда с втория си съпруг. Кариерата ѝ е във вихъра си. Известно е, че дори старото куче Уолтър Кронкайт, също легендарен журналист, приключвал всяко свое интервю с някой, който вече е бил интервюиран от Барбара, с думите: „Казахте ли нещо повече в интервюто с Барбара Уолтърс?“.

Не можеш да имаш всичко

Мърв Аделсън, телевизионен продуцент и бивш главен изпълнителен директор на Lorimar Television, е третият и последен съпруг на Уолтърс, с когото обаче имат два брака. Първият е през 1981 г., след кратка връзка и само три години по-късно се развеждат. През 1986 г. отново решават да си дадат шанс, но и вторият им брак не продължава по-дълго. Въпреки това именно Мърв е мъжът, с когото успяват да запазят отношения и след разводите. Барбара вече е убедена, че явно не става за брак, но в същото време смята, че може би с третия си съпруг биха успели да съхранят връзката си, „стига и той да беше ангажиран колкото мен“.

Тя признава, че харесва мъже победители, но истината е, че така и не успява да срещне някой, който да е по-добър в своята област, отколкото тя в нейната.

През 1999 г. интервюто на Барбара Уолтърс с Моника Люински е гледано от рекордната 74-милионна аудитория. Тогава Уолтърс е на 70 години и не само не е напуснала професионалната арена, но съвсем наскоро е създала и последното си телевизионно шоу – The View, на което тя е водеща и продуцент до 2014 г. и което ѝ носи награда Emmy за дневно телевизионно токшоу. Барбара работи и е на екран до 85-годишна възраст.

От всички легендарни интервюта, които е направила през невероятната си 65-годишна кариера с всякакви могъщи властимащи и световни звезди, Уолтърс винаги цитира като любимото си интервю това с напълно неизвестните Мишел и Робърт – възрастна двойка, и двамата слепи и глухи. Те никога не са се виждали един друг и никога не са чували гласовете си. Просто са заедно, рамо до рамо, ръка за ръка, завинаги. Тя никога не ги забравя – доверието им, спокойствието им, любовта им.

И докато ги гледа разбира – как само разбира! – че не можеш да имаш всичко.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР