NBC, телевизионният гигант, обаче се оказва точно за нея. И конкретно – в легендарното предаване The Today Show. В началото подготвя въпросите на водещите (мъже, разбира се) и пише всички необходими текстове за предаванията, но един ден в един от сегментите на предаването жени модели трябва да представят мода в студиото и единият от моделите просто не идва. Някой трябва да заеме мястото му пред камерата и тъй като други жени почти няма, викат Барбара. Това е първото ѝ появяване на телевизионния екран и всички виждат, че камерата я обича.

Барбара започва да прави репортажи от типа на „Един ден на една монахиня“, а после точно обратното – „Един ден на зайче на Playboy“ и всякакви подобни. Успехът им е огромен. И Уолтърс за първи път разбира, че в света на телевизионния бизнес високият рейтинг е най-добрият ѝ приятел. Дори най-големите противници – а такива в онези години има много – на това жени да се мотаят пред камерите просто млъкват, когато продуцентът покаже рейтинга.

Първото ѝ живо предаване е след завръщането ѝ от Парижката седмица на модата. Тогава тя проявява забележителната си елегантна ирония и на въпроса как е минал престоят ѝ в Париж, отговаря: „Беше ужасно! Трябваше да ходя на всички модни ревюта, а после да обядвам в „Максим“ и да пия шампанско! Беше толкова тежко, че едва успях да хвана последния самолет за вкъщи и да се прибера“. Тя е хаплива, умна, забавна и винаги готова да рискува. Последното го наследява от баща си, както и чувството, че провалът непрекъснато ти диша във врата.

Вятърът на промяната

Барбара Уолтърс започва все по-често и по-често да се появява на екран – съобщава прогнозата за времето или дори прави реклами на живо – нещо като съвременните инфлуенсъри, само че в телевизионното студио: „Този дезодорант против изпотяване е страхотен!“ или „Кучето ви ще се влюби в тази храна!“ (като е довела истинско куче в студиото, разбира се). Това са „несериозните“ моменти в предаването и на практика никой от „сериозните“ журналисти, занимаващи се с политика и икономика, не ги иска. Затова успехът на една жена в тях не прави особено впечатление. Всичко се променя обаче на 23 ноември 1963 г., когато NBC излъчва директно погребението на президента Джон Кенеди и не друг, а именно Барбара Уолтърс е изпратена на мястото на събитието.

Живото излъчване от погребението на Кенеди е повратна точка в кариерата на Уолтърс. За първи път тя получава толкова много ефирно време, при това не за да чете времето или за да показва как се нанася крем за лице, а за да отразява събитие, гледано от милиони. За всеки „сериозен“ журналист тази задача щеше да е чест и всички са шокирани, че задачата е поверена именно на Барбара. Според някои от колегите ѝ тя просто е била на точното време в точното място – в началото на 60-те в Америка се развихря феминисткото движение, а Джон Кенеди винаги се е асоциирал от американците, особено от младите, с идеята за промяна.