Като истински италианец той обаче си има съпруга – Марела Аниели, с която никога не се развежда, въпреки стотиците си авантюри, сред които има и по-дългосрочни, и по-мимолетни. Памела Чърчил и Жаклин Кенеди са сред първите, Анита Екберг – сред вторите. Аниели и Екберг имат кратка връзка, но според мнозина той е голямата любов на живота ѝ. Анита просто не успяла да приеме чудовищната полигамия на Джани Аниели, нищо че само била негова любовница, не съпруга.

Търпението ѝ се изчерпало твърде бързо и една нощ, докато все още си въобразявала, че са заедно и че изобщо съществува такова нещо като „връзка“ между двамата, тя решила да му отмъсти и да сложи точка – прелъстила младия тогава италиански режисьор Дино Ризи, двамата изпили няколко бутилки шампанско и от леглото тя се обадила на Аниели в три през нощта, като му изкрещяла в слушалката: „Ти не ме обичаш, италианско прасе, но и аз вече не те обичам!“.

Историята мълчи дали Аниели много се е разстроил  след тази драматична телефонна сцена. Когато жените му говорели за любов, той отговарял с цинична мъдрост: „Любов ли? Само слугите се влюбват!“. Така или иначе Анита запазила за спомен от него разкошна диамантена огърлица, едно от най-скъпите бижута в колекцията ѝ.

През 1963 г. Екберг решава да излекува травмите си от Аниели и се омъжва за втори път – за Рик ван Нътър, американец, актьор, но за разлика от Антъни Стийл, второразреден. Този път Анита решава да прояви повече търпение и упорство, в резултат на което бракът им издържа цели 11 години, макар че последните няколко ги прекарват в мъчителен развод. По-лошото е, че двамата започват общ бизнес, който – според Анита – Рик в крайна сметка успява да ѝ измъкне изпод носа.

„Това си беше обир“ – казва актрисата в едно от многото си кисели интервюта, които дава в зряла възраст, когато кариерата ѝ вече е на залез, търсят я само за епизодични роли, колкото името ѝ да привлече вниманието на зрителите, килограмите ѝ са поне 20 отгоре, а постепенно стават и повече и единствената ѝ утеха са домашните ѝ любимци – два чистокръвни добермана и всекидневната бутилка вино.

Анита във вечния град

Екберг няма деца. „И слава богу, че с тези съпрузи…“ – коментира тя. През 70-те се снима все по-рядко и по-рядко. Постепенно от „младата богиня с блестяща кожа, леденосини очи, коса от чисто злато и изобилна радост от живота“, както някога я бе описал Федерико Фелини, се превръща в натежала жена на средна възраст, която няма кой знае какви спестявания, но все пак може да си позволи домашна помощница, хубави храна и вино и прекрасна къща в предградията на Рим, където отглежда розите си, ходи боса по тревата, ескортирана от двата си добермана, и посреща приятелите си. Сама е, но по някакъв начин този живот ѝ харесва. Дори сякаш повече от онзи, предишния, в огъня на суетата, славата, желанията. „Да съм си у дома, когато розите ми разцъфнат, и да гледам как птиците се къпят в банята за птици, която съм им направила в градината. А в 5 часа да изпия чаша вино с приятел – това е сладък живот за мен, нищо друго“ – казва Анита.

Последните две десетилетия от живота на Екберг, уви, не са никак „сладки“. Тя преживява поредица от малки апокалипсиси. Единият от доберманите скача върху ѝ, докато си играе, тя пада и чупи бедрена кост. Докато лежи в болница, домът ѝ, който за нея е повече от крепост, по-скоро е нещо като съпруг, като живо същество, е ограбен. При кражбата са задигнати почти всичките ѝ скъпи бижута, но още по-страшното е, че е и опожарен.

За една нощ тя губи всичко, което има. Остава почти без пари и започва да търси финансова помощ от приятели и институции, за да може поне да ремонтира къщата си и да заживее отново в нея. Така и не успява да събере нужната сума и е принудена да се премести в дом за възрастни хора. Кракът ѝ никога не се възстановява напълно и в края на живота си тя се придвижва с инвалидна количка.

Така се появява и на последната си голяма публична изява – на юбилейна изложба, свързана с творчеството на Федерико Фелини. За присъствието ѝ на тази изложба организаторите от фондацията, управляваща наследството на големия режисьор, начело на която е неговата сестра, изплащат на звездата от „Сладък живот“ изключително щедър хонорар. За да покаже благодарността си, Екберг обикаля през цялото време с инвалидния си стол на колела и дава интервю след интервю.

Анита Екберг никога не си прави нито една пластична операция и се подиграва открито на всички звезди от своето поколение, които се подлагат на всевъзможни корекции. Никога не живее на гърба на нито един мъж. Никога не се омъжва по сметка. Никога не използва нито секса, нито любовта като разменна монета.

Извънземната жена от „Сладък живот“ си отива през 2015 г. полузабравена, сама и без пукнат грош. Погребват я в родната ѝ Швеция, какъв ужасен избор! Но всички знаем, че тя не е в Швеция. Знаем и къде точно е. Та нали всеки път, когато застанем до фонтана Ди Треви във Вечния град, ние виждаме сянката на Анита  – о, не безплътна, никога безплътна – вградена сякаш там, в самата вода, във въздуха наоколо. И хвърляме монета, за да се върнем и да я видим пак.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Alexandre Rivault (@alex_rivault)