Първата ѝ по-сериозна връзка е с Тайрън Пауър, който е звезда в един от филмите, в които тя е статистка. Пауър е по-възрастен от нея с 18 години и е женен – за мексиканската актриса Линда Кристиан.

Тайрън и Анита имат кратка, много бурна любовна история, която бързо се превърнала в сапунена опера, защото мексиканката разбрала и макар уж двамата с Пауър да били пред развод (поне такива ги разправял той на Анита), Линда очевидно не смятала така. Намесила се, разделила влюбените и после наистина се развела с неверния съпруг.

Всичките любовни истории на Анита Екберг от ранния ѝ холивудски период били с актьори и звезди от шоубизнеса от един и същ кръг – след Пауър дошъл ред на Франк Синатра, а после и на Ерол Флин. Ако се вярва на думите ѝ, Синатра също ѝ предложил брак, както всъщност и повечето от мъжете, с които имала връзки. Без един – Ерол Флин, който бил толкова прочут женкар, алкохолик, авантюрист и грешник (говорело се, че бил монтирал системи от огледала във всички бани за гости в разкошната си къща, за да може да воайорства), че до предложение за брак така и не успели да стигнат.

В някои източници списъкът с любовниците на Екберг е толкова хиперболизиран, че достига почти абсурдни размери – към гореизброените са прибавяни и Юл Бринър, Кари Грант, Федерико Фелини, Марчело Мастрояни и кой ли още не. Тя никога нищо не отрича, никога нищо не потвърждава и никога не обсъжда публично нито един от любовниците. Прави го само за съпрузите си.

Когато през 1955 г. на някаква филмова премиера Антъни Стийл се запознава с Анита Екберг, той тутакси я нарича „най-красивата жена, която някога съм срещал“. А кой е Антъни Стийл ли? Ако живеехте през 50-те години във Великобритания, не ви би минал и през ума подобен въпрос. Тогава Антъни Стийл и Дърк Богард са най-високоплатените звезди на английското кино. Стийл е красавец, любимец на женската публика, джентълмен и… heavy, heavy drinker. Така поне го нарича Анита в едно от късните си интервюта (което, между другото, дава, за да си изкара прехраната) – тежък, тежък пияница.

Двамата със Стийл имат доста сходна съдба, но когато се запознават, са все още са млади и във вихъра на славата си. По ирония на съдбата на първата им среща Стийл е с превързани ръка и крак, защото при снимките на последния си филм е ранен от шпагата на Ерол Флин, бившия любовник на Екберг, с когото имали сцена с дуел, а след това се блъснал в едно дърво и се наложило да му оперират коляното. „Сблъсъкът“ с Анита Екберг на филмовата премиера е третата му катастрофа, най-страшната.

Той се влюбва фатално, тя – не чак толкова. Най-много харесва в него не външността му, нито чувството му за хумор, с което също е известен, а това, че зад образа му на звезда и зад абсолютно неуместната за него фамилия Стийл (от англ. steel – стомана) тя вижда един добър, чувствителен, уязвим човек, рядка птица в света на шоубизнеса. Човек, който пие, за да оцелее в този свят, макар и с ясното съзнание, че никой не е оцелял така. Забелязала обречеността в очите му още в самото начало, но не успяла да се противопостави на съдбата.

Двамата се женят през 1956 г. в Палацо Векио във Флоренция, тъй като Анита по това време снима в Италия, и по-точно в Рим, един от първите си по-сериозни филми – „Война и мир“ по романа на Лев Толстой със звезди като Одри Хепбърн, Хенри Фонда и Мел Ферер в главните роли. Сватбата е публична, а стълпотворението – чудовищно. Дори има запазен репортаж, заснет на лента от събитието, на който добре се вижда как, излизайки от церемониалната зала, където сключват граждански брак, и двамата са едва ли не избутани от тълпата навън. Анита не носи воал, а роклята ѝ е по-скоро секси, отколкото традиционна сватбена.

Бракът им продължава три години и е пълен провал. Антъни Стийл се отказва от кариерата си във Великобритания и заминава за Холивуд, за да е с жена си. „Ла Ла Ленд“ обаче никак не му понася. Не му харесва нито една от ролите, които му предлагат, не му харесва роякът папараци, който ги съпровожда, където и да отидат. Не му харесва и поведението на Анита, която така и не успява да разбере – или не иска – какво точно означава репликата „вече си омъжена жена и не можеш да се държиш така“, която непрекъснато чува от съпруга си.