Предизвикателствата, пред които е изправено човечеството през последните години, прозират особено отчетливо там, където се излива най-често душата му – в изкуството. На сцената, видяна от Шекспир като метафора на живота, където всички ние сме актьори, се забелязва интересна тенденция – вълната от моноспектакли. Ще се изненадате, че един от пионерите в тази област е създателят на най-тъмните, мрачни и страховити истории в литературата – Едгар Алън По. Американският писател (1809-1849 г.) е бил един от най-известните и обичани от публиката автори на рецитали, които се доближават до съвременното значение на моноспектакъла. Стъпвайки върху наследството на древногръцките автори на монолози, а след това на трубадурите и пътуващите музиканти, Едгар Алън По и британският му колега Чарлз Дикенс предизвикват истински фурор с многобройните си срещи с публиката. Някои от критиците на Дикенс дори сравняват прочутото му американско турне в периода 1867-1868 г. с гостуването на „Бийтълс“ в САЩ през 60-те години на 20. век.

Да владееш сцената и публиката без помощта на други актьори е голямо предизвикателство. Истински рекордьор в тази посока е британецът Патрик Стюарт (известен с хитовите си роли в „Стар трек“ и „X-мен“), който и досега остава ненадминат с изпълнението на 43 различни роли в спектакъла. A Christmas Carol, игран с голям успех на Бродуей. По талант не му отстъпват и актрисите, които представяме на страниците на EVA.

Камелия Тодорова и „Моят глас“

В края на миналата година Камелия Тодорова представи песенния си моноспектакъл „Моят глас“, определен от самата нея като „едно емоционално и вълнуващо пътуване през живота ми“. На фона на свои спомени тя изпълнява и някои от най-популярните си песни – „Да е влюбен този свят“, „Ден и нощ“, „Не ме гледай така, момче“ и „Прошепнати мечти“.

Останала завинаги в историята на българското кино с превъплъщението си във филма „Търновската царица“, Камелия е символ на романтизма на музикалната сцена и затвърждава този си образ и в спектакъла изповед. Тя безспорно притежава дарбата да връща стрелките на времето и да пренася публиката си в един по-красив и добър свят. С нетърпение очакваме автобиографичната ѝ книга през есента.

Много силна изповед, разказана в думи и ноти, е „Моят глас“. Как се решихте на това?

Като си помисля, сцената винаги е била място, където мога спокойно да се концентрирам и искрено да споделя чрез слово и музика чувствата и  емоциите си от преживяното през годините на упорит труд. Под светлините на прожекторите се създава една интимна обстановка, която  ме предразполага  да се отдам на изповед. Няма да разкривам детайли от спектакъла, защото искам да предизвиквам публиката да влезе в залата и да се присъедини към мен в това пътуване във времето. Нещата, които споделям, са дълбоко лични и преживени.

Само по нотите на живота ли пеете, или избирате импровизациите?

Понякога само по ноти, но как може да се контролира неконтролируем снаряд?! Така че много често се случ-ват импровизации.
Страшно ли е да „пееш нотите“, които не виждаш в партитурата? (Въпросът е вдъхновен от прочутата фраза на Майлс Дейвис: „Всеки може да изсвири нотите на партитурата, важно е да можеш да изсвириш онова, което го няма там!“)

За мен красотата е в това да знаеш партитурата,  но да умееш да се абстрахираш от правилата и да дадеш воля на емоциите, въображението и чувствителността, с които преживяваш изкуството.

Загубвали ли сте гласа (и себе си) по пътя? Как го намирате после?

Едно е да загубиш гласа си и съвсем друго – себе си! Загубата на глас е по-скоро физическо състояние вследствие на заболяване. Но понякога може и да се случи при психически стрес и преумора. Аз лично съм имала такова преживяване, следствие на алергия при работа на климатици. Да загубиш себе си е нещо, което не пожелавам на никого. Да, случвало ми се е и смятам, че това да намериш сили да се изправиш отново и да продължиш живота, е нещо, което всеки човек преживява. Е, разбира се, по различен начин, но ако си се опознал добре и умееш да контролираш съзнанието и физиката си, нещата са по лесни. Това изисква много дисциплина и себеуважение.

Ритуали за запазването на гласа си имате ли?

Аз съм вярваща и не съм суеверна. Вярвам, че Вселената контролира съдбата ми и че ме подкрепя както в живота, така и в творчеството ми. Животът се изнизва толкова бързо, че не ни дава шанс за отпускане.