Двамата станали любовници още преди това – скоро след като Моника участвала с гласа си в третия му пъл-
нометражен филм „Викът“. Нищо ново под слънцето – режисьорът и неговата муза актриса. Фелини и Джулиета Мазина. Роже Вадим и Бриджит Бардо. Жан-Люк Годар и Ана Карина. Луи Мал и Жана Моро. Микеланджело бил на 46 години, а Вити – на 25.

Той, разбира се, я поканил за главната роля в следващия си филм – „Приключението“. Не просто я поканил, Антониони сътворил филма си с мисълта за нея. Сюжетът е на пръв поглед прост – млада жена изчезва по време на пътуване с лодка в Средиземно море и нейното гадже (Габриеле Ферцети в ролята) и най-добрата й приятелка Клаудия (Моника Вити) тръгват да я търсят, след което стават любовници. Само че филмът няма нищо общо с нищо, правено до този момент. Честно казано, няма много общо и със собствения си сюжет. Хипнотичен ритъм, тишина, пустота, мълчание, недоизказаност, незавършеност… „Приключението“ радикално променя начина, по който се прави, и начина, по който се гледа кино до този момент.

Снимките на филма били повече от приключение. Пъклена авантюра, предизвикателство към боговете и какво ли още не. Всеки ден с лодки и салове прекарвали актьори, техника и провизии до острова, на който снимали. Островните снимки трябвало да приключат по план за три седмици, но продължили четири месеца и в нито един ден от тези четири месеца морето не било спокойно. Техниката, пък и хората непрекъснато били изложени на риск. Островите, на които снимали – споменатият Лиска Бианка бил само един от тях, – били с вулканичен произход, необитавани и гъмжали от насекоми и влечуги, чиито ухапвания предизвикали всевъзможни зарази и страхове сред екипа. Парите били малко. Лекарствата били малко. Екипът бил малко и всички били претоварени от работа.

Природата не била благосклонна към тях в нито един момент. Продуцентът фалирал по средата на продукцията и дори оскъдното финансиране секнало. Една от актрисите след продължително плуване заради снимките в съвсем не топлата вода се разболяла и изпаднала в кома, едва я спасили. Една вечер се разразила буря, която продължила три денонощия. Клетият филмов екип бил принуден да бедства на острова без храна и почти без вода, тъй като с примитивните салове и лодки, с които разполагали, не можели да се върнат на сушата. Хората от екипа в един момент отказали да работят. Антониони и операторът му снимали сами няколко дни. Моника Вити винаги ще си спомня за снимките на „Приключението“ като за пълен кошмар. И все пак – несравним с онзи, който преживели по време на първата прожекция на филма на фестивала в Кан.

Годината е 1960-а и е паметна за италианското кино. Три велики филма, останали в историята, са в Кан през тази година – „Сладък живот“ на Федерико Фелини, „Роко и неговите братя“ на Лукино Висконти и „Приключението“ на Микеланджело Антониони. Първият печели голямата награда „Златна палма“. На прожекцията на „Приключението“ обаче публиката избухва в смях. Антониони, Моника и останалите от изстрадалия екип седят на местата си вцепенени. Кикотенето продължава, а скоро се смесва и с освиркване. Актрисата не издържа и напуска прожекцията, потънала в сълзи. Разочарованието й, след всичко преживяно, е огромно, а унижението – публично. По всичко личи, че филмът им ще се окаже пълна катастрофа. Нищо чудно, все пак катастрофата ги следвала по петите през цялото време.