През 2022 г. Египтологията като наука чества два големи юбилея – 100 години от откриването на гробницата на Тутанкамон (който, както ще разберете от Деница, е правилно да наричаме Тутанхамун) от Хауърд Картър и 200-годишнината от дешифрирането на йероглифното писмо от Жан Франсоа Шамполион.

Може би знаете, а може би не, но в България вече от 5 години съществува и развива много активна дейност Българското египтологическо общество (БЕО). То провежда изключително интересни школи за възрастни и деца, както и великолепни пътуващи семинари, съчетаващи пътешествие из Египет с лекции на място от водещи български египтолози, които разказват за културата и историята на Древен Египет, както и за паметниците, останали от тази велика цивилизация. През ноември 2021 г. пък бе открита Алеята на сфинксовете, свързваща храмовете в Карнак и Луксор, която е вторият най-посещаван обект в Египет след пирамидите в Гиза. Българската национална телевизия и екип на БЕО присъстваха на церемонията и заснеха филм, който ще бъде показан в близките месеци.

Ако посетите Научно-образователния център ,,Древен Египет“, разположен в центъра на София на територията на археологическата експозиция ,,Антична Сердика“ в подножието на ЦУМ, е много вероятно да се запознаете с Деница Такева-Германова. Освен че е магистър египтолог и в момента работи върху докторската си дисертация, освен че е председател на БЕО и ръководи школите по египтология, Деница разказва за Египет и страстта си към него така завладяващо, че на човек наистина му се приисква тутакси да си вземе книгите, грамофоните и порцелановите сервизи и досущ като европейските аристократи от 20-те години на миналия век да се отправи за няколко месеца на дълго пътешествие из вълшебната земя на фараоните и сфинксовете.

Оставяме се в ръцете й, за да ни разкаже приказката за своя магично-вечен Египет. Разказва Деница.

Как започва всичко

„Влюбих се в историята, културата и магията на Древен Египет още в ранните си тийнейджърски години, на ръба на порастването, когато човек най-силно и интуитивно усеща какъв иска да бъде, в какво наистина вярва, без да е обременен от ,,трябва‘‘ и ,,така е разумно и редно‘‘.

В домашната ни библиотека (Деница е дъщеря на известния журналист от близкото минало Иван Такев, б.р.) намерих дебела книга с тъмнолилави корици – „Богове, гробници и учени“ на Керам. Все още помня миризмата на страниците й, на една от които са изписани Наполеоновите думи: ,,Войници, четиридесет столетия ви гледат!“ И има черно-бяла снимка на Хеопсовата пирамида в Гиза и на Сфинкса. Разнасях книгата почти навсякъде с мен. Винаги я слагах в ученическата си чанта, независимо колко тежеше и какви учебници носех в нея.

През лятото между първи и втори клас, когато бях на 8, родителите ми ме заведоха на море и в импровизираната заемна библиотека за летуващите в почивната станция открих книга със синя обложка, на чиято странична част бе нарисувана ръка в жълт, наситен цвят – ,,Книга на мъртвите на древните египтяни“. Тази книга стоя на нощното ми шкафче с години, подхранвайки мечтата ми да стана египтолог, въпреки че дълго време не разбирах нищо от написаното в нея. Това бе първият литературен превод на книгата на български от френски език. Как можех да знам тогава, че след години ще имам късмета и щастието мой учител и научен ръководител да бъде доц. д-р Теодор Леков, човекът, превел за първи път на български от древноегипетски тази свещена книга, съдържаща езотеричното знание за безсмъртието на човешката душа.

Мислех, че в Националната гимназия за древни езици и култури ,,Св. Константин Кирил Философ“ се преподава древноегипетски, който вече бях почнала сама да уча, преписвайки йероглифи от всякакви книги и енциклопедии, но когато влязох в гимназията няколко години по-късно, се оказа, че не се учат йероглифи, а само латински и старогръцки. Помня, че в тийнейджърските години връстниците ми си падаха по групи като East Seventeen и Backstreet Boys, а аз бях влюбена до уши в Хауърд Картър. Наскоро открих стара тетрадка от тогава, в която съм описала мечтаната среща с него в Луксор. Май и сега още си падам по него, но за Картър – по-нататък.

След гимназията така се случи, че за кратко изоставих мечтата си и се озовах в Правния факултет на Софийския университет. Огромно изпитание за мен, защото не беше моето нещо. Така и така никога не станах юрист, нито адвокат или съдия. Чувствах се не на мястото си и бях изключително тъжна и потисната. Близо десет години работих в голяма телекомуникационна компания, опитвайки се да се убедя, че това ме прави щастлива. В крайна сметка в точния момент получих шанса, за който си мечтаех от малка. Попаднах в Нов български университет, където защитих бакалавърска и магистърска степен по египтология, а сега съм докторант. Професионалните ми занимания като египтолог и интересите ми в сферата на египтологията са свързани с религиозните текстове, преводи от древноегипетски и работата с различни писмени паметници – стели, папируси, текстове от гробници. Един от най-прекрасните моменти в тези занимания е когато текстът ти проговаря. Тогава, когато се открехва вратата и времепространството от близо четири хиляди години е преодоляно, а думите, написани от писаря преди хилядолетия, зазвучават отново.“

Как Картър открива гробницата на Тутанхамун преди век

 „Хауърд Картър е английският египтолог и археолог, който точно преди 100 години открива единствената неограбена царска гробница, тази на Тутанхамун в Долината на царете в днешен Луксор. Картър, който е нещо като първообраз на филмовия Индиана Джоунс, обикалял долината, която познавал като дланта си, на кон, с шапка и камшик в ръка, разчертал я на отделни квадранти, които изследвал търпеливо, упорито и неуморно в продължение на години. И до ден днешен могат да се открият неговите отбелязвания по камъните и скалите с боя.

Преди време ми се наложи да работя с архивите на Картър, които, за щастие, са дигитализирани и достъпни в сайта на института ,,Грифит“. Впечатляващи са неговите писма, дневници, работните му бележки и археологически отчети, плод на огромната работа, която е свършил по изследването, проучването, реставрацията и консервацията на гробницата. Изумително е с каква прецизност са описани, картотекирани и заснети над 5000 намерени в гробницата предмета.

На 4 ноември 1922 г. около 10 ч. сутринта Хауърд Картър пристига на мястото на разкопките, които провежда. Само преди ден е започнал седмият му работен сезон в Долината на царете. Посреща го необичайна глъчка сред работниците, местни египтяни.
Година по-късно Картър ще опише в спомените си всичко – как той и екипът му вече са били на ръба на отчаянието, тъй като след години работа не са открили гробницата, която търсели и за която той бил убеден, че е точно тук, как вече решили да приключват и да опитат на друго място, но в онзи ден работниците му го посрещнали с новината, че се е показало нещо, приличащо на част от стъпало.