Новият ултрамодерен ресторант за ценители в София Jazu е декор на срещата ни със Стойчо Керев. Стойчо е спорна личност. Докато едни го гледат с недоверие, много други следят предаването и сайта му „Новото познание“ с голям интерес. Факт е, че премиерата на книгата му „Измамна реалност“ пълни зали в цялата страна. Подзаглавието на книгата – „Всеки има своята истина“, подсказва характера му.

Стойчо Керев е журналист със сериозна биография. Две години е на екран във „Всяка неделя“ по покана на Кеворк Кеворкян. Негово е и последното интервю на Тодор Живков. Има специализации по продуцентство и оперативен мениджмънт във Великобритания, в Sky News и Channel 4, стаж в BBC. Бил е музикален директор, продуцент и водещ в радиата „Канал Ком“, „Витоша“ и „Експрес“, създател е на агенция за развитие и комуникации „АРК – България“ и се е занимавал с политически пиар.

Дали Jazu е подходящо място за срещата ни с него? Единственото заведение в София със собствен внос на атлантическа риба тон. Имат и средиземноморска. Предлагат и най-големия деликатес сред рибните ястия – торо, коремната част от филето от риба тон, и телешко лабо месо, доставяно прясно от Япония, най-високата класификация, позволена за износ оттам.

Полувегетарианец съм – обяснява Стойчо. – Нямам афинитет към тежки меса от доста време. За мен храната е енергия. Живял съм около три години в Азия и това ме промени. Там човек се сблъсква като с парен локомотив с разбиране за света, различно от това, което западната култура възпитава у нас. И то отваря други полета в съзнанието. Променя погледа ти към всичко, и към хората, и към теб самия. Помага ти да разбереш къде си, кой си, какво си, колко струваш.

На представянето на книгата ти спомена, че си бил там на обучения. Какви бяха? Бойни изкуства ли?

Имало е и бойни изкуства, да. Бил съм на обучения, които дават много силна философия със силна кодировка. Ако вярваш в нея, ти си воин на светлината и в този объркан свят имаш опора. Имаш място, на което да застанеш устойчиво, без да се притесняваш, без да попадаш на плаващи пясъци. Но помниш ли какво казах на представянето на книгата ми? Всеки има своята истина за живота и за това, което е и което иска да му се случи, за това, в което вярва и на което се уповава.

Много са те питали. Ще го направя и аз. Защо ти е интересна езотериката? Питам, защото имам впечатлението, че на този път застават хора с болка. А тя разтърсва, буди въпроси, размества пластове в душата и отваря място за нещо по-голямо, което други, които не са минали през подобна болка, не могат да видят и усетят.

Съгласен съм. В моя живот има много болка. Повече, отколкото хората могат да си представят, виждайки един успял журналист и писател, който пътува от град на град и раздава автографи.

Флиртът с публиката е нещо хубаво. Самите хора, които идват на представянето на книгата ми, желаят да флиртуват с мен. Това не ме притеснява, даже го намирам за позитивно. Но както казва майка ми – ти затова две години си без приятелка.

А защо си без приятелка?

Може би е период. Не съм от хората, които се чувстват самотни.

Изглеждаш доста активен човек.

Което, от една страна, е добре, но от друга – взима доста. Представи си какви дебели корабни въжета трябва да има за нерви някой, за да бъде мой сериозен приятел или приятелка.

Сервират ни тартар от риба тон, овкусен със сос тосази и розов чипс, гьоза със скариди „Ванамей“ с лайм, джинджифил и пресен кориандър и октопод на плоча, глазиран със сос „Унаги“, водорасли уакаме и японска туршия „Намасу“.

А как искаш да изглежда жената до теб?

Да има енергия и да я излъчва. Да е силна и същевременно деликатна и фина. Времето на деликатните жени не е отминало. Бих искал да мога да разговарям с нея.

Как изглеждат вечерите на свещи, които организираш ти?

Без свещи понякога. Просто приятелски вечери, но заредени с емоция.

Палите ги енергийно ли?

Да, но това е интимен момент, така че няма да отговарям.

Имал ли си неприлични предложения?

Нито едно, повярвай ми! Може би авторитетът на живо, очите ми казват, че тези неща не минават. Мога много бързо да отрежа и най-симпатичната дама, ако изръси някоя глупост!

Казвал си, че единственото, което се запазва във външността на човек през различните прераждания, ако приемем, че има такива, са очите. Наистина ли?

Вярно е.

В предишен живот ти си бил египетски жрец, каза някой на представянето на книгата, което ти личало по ушите.

Каза го Христо Нанев (езотерик, писател, изследовател на паранормалното, на живота на българските ясновидци, б.ред.), който е експерт в това, би трябвало да знае какво казва. Аз съм просто слушател в случая.

На въпрос кой си, ти се определи като Сен Жермен. Какво имаш предвид?

Димитър Недков (писател, изследовател на масонството в България, б.ред.) ме определи по този начин в едно предаване. Моите зрители го знаят добре. Забавляват се с това. В отговора ми има приятна закачка, намигване. Сен Жермен е един вечен пътешественик във времето и откривател на нови светове. И като такъв има специално отношение към хората, с които се среща. Затова и може да бъде символ на една нова концепция за приятелството, което пътува през вековете. Тоест в преражданията винаги можеш да срещнеш някой стар приятел.

Аз например също съм с отрицателен резус фактор като теб. Означава ли това, че съм извънземна, както пише в книгата ти?

Не точно.

Моята кръвна група е В. А твоята?

Нула и съм повече извънземен.

Защо?

Някъде бях прочел, че нулевата отрицателна група е групата на древните извънземни, които са дошли на Земята и са създали цивилизацията ни. Така наречените анунаки (шумерски, акадски, асирийски и вавилонски божества), които после предали това на египетската цивилизация, на класата, която управлявала – жреци, фараони. Сега обаче има опасност всички, които са нулева отрицателна група да се помислят за жреци, фараони и важни древни особи. Затова е хубаво да се отнасяме внимателно към такъв тип информация. Съзнавам, че е важно човек да отговаря за думите си и да знае последствията. Журналистите сме и лидери на мнение. И като такъв си давам сметка, че хората биха могли да се подведат по мен, по мои концепции, да решат, че сме супербезсмъртни и да започнат да скачат от автобусите и влаковете, за да пробват дали е така. Искам да кажа, че подобна информация може да бъде и спекулативна. Хубаво е да сме здраво стъпили на земята. Защо ми задаваш такива въпроси?

Защото и Кеворкян те е наричал „извънземен“. Според теб защо те избра да седнеш на неговото място?

Нямаше готов човек. Може би съдбата ме избра. Отидох при него по друг повод – с предложение за предаване. Каза – остави го тук, и не го погледна. Започна да ме разпитва къде работя. Тогава бях в радио „Витоша“ и водех 15 минути в „Събота късен следобед“ по БНТ. Пита дали се интересувам от телевизия, кое ми е интересно в нея. Отговорих – новините, което е валидно и до днес. Казахме си довиждане. На другия ден ми звънна неговият адютант – Кеворк те чака в събота в Японската сладкарница. И отивам аз. Чакам час, чакам час и нещо. Кеворк се появява. Вече съм леко напрегнат. Той сяда на масата, хвърля чантата в сепарето и заявява: „Утре водиш „Всяка неделя“.

До обед искам по 120 въпроса за всеки гост. Каза ми кои са. Отговорих – Ок. Съгласен съм. А той реагира – ти нямаш право да отказваш. Ако откажеш, ще ти спра предаването. Така или иначе то повървя още известно време и спря.

Какви са отношенията ви сега?

Нормални, човешки. Не съм го виждал много отдавна.