Кой е най-важният урок, който той ти е преподал?

Урокът за краткия въпрос. И до ден днешен го преподавам на всеки – кратък въпрос – дълъг отговор. Дълъг въпрос – кратък отговор.

Майка ти е първият коректор и редактор на книгата и е махнала цяла глава. Коя?

Скри нещо много лично и добре че го скри, защото понякога личните неща не бива да бъдат публични. Имаше глава, в която разказвах за моето отношение към света такъв, какъвто го познавам, какъвто го видях и почувствах след едно неприятно за мен събитие.

Което е свързано с благодарността ти към лекарите в УМБАЛ във Варна и „Св. Иван Рилски“ в София?

Да. Тази глава. Но не искам да говоря повече.

В интервюта споменаваш майка ти и дъщеря ти, но не е ставало дума за баща ти? Какъв е той?

Казва се Иван. Роден е преди 9 септември и е расъл в два строя. Беше възпитан, образован, ерудиран. Мъжкар. Беше началник снабдяване на текстилния комбинат в Карлово, но не му беше чужд и трудът на полето. Много принципен човек. Съветваше ме да си гледам работата добре и да съм сериозен, когато става въпрос за отговорни дела. Обичаше да ме предизвиква да чета.

Какво?

Емилио Салгари например. Корсарски романи, приключенски, литература, която по онова време минаваше за бунтарска. И аз бях бунтар, не хулиган. С приятелите и съучениците ми в гимназията слушахме западна музика, говорехме на теми, които бяха силно опасни – например какво би станало, ако не живеехме в комунизъм.

Представяш ли си го през 82-ра година например? На една студентска бригада септември 1989 г. вече миришеше на революция. С мой състудент ни бяха насмели, защото не изпълнявахме нормата, а ние казахме – майната й на нормата! Време е за революция. Намалиха ни почти всички оценки. Два месеца по-късно революцията беше факт. И се чувствахме като форлойфери – нали знаеш скиорите, които утъпкват пистата. Та бяхме форлойферите на протестното поведение.

Сигурно си ходил и на розобер?

Аз съм от Карлово – и на розобер, и на гроздобер, неща, които никога не се забравят. Ставаш в три и половина, а въобще не ти се става. В четири часа си в автобуса. В четири и половина – на полето с розите.

Очите ти светят, когато го казваш.

Няма как да не светят. Нямаш представа как ухае едно розово поле! Това е една от причините, заради които България е в сърцето ми една-единствена. Няма никъде да откриеш това, което може да откриеш тук. Уникално преживяване е сред уханието на рози да виждаш как слънцето започва да изгрява. И ти си със своите съученици. Береш от едната страна на реда, от другата страна е някой твой приятел или приятелка. Обикновено искахме да сме с момичета в гимназията. Берем, берем рози и хоп – скрием се сред розите и си открадваме по някоя друга целувка.

И така – хоп, се роди дъщеря ти?

Не, Десислава се роди три-четири години, след като излязох от казармата. Бях на 23.

Значи си се запознал с майка й в Стопанския факултет във Великотърновския университет? Студентска любов ли беше?

Горе-долу, да.