Елза дори съди сестра си, настоявайки за 50% от акциите, но след като не успява да ги спечели, принуждава семейството си да изкупи нейните 44% и изведнъж се оказва със стотици милиони в банковата си сметка. Парите винаги малко са я плашели, затова с тях тя основава фондация на името на баща си и тази фондация работи и до днес, като всяка година отпуска милиони за различни благотворителни проекти в областта на образованието и опазването на околната среда.

Дългото завръщане

Още в началото на 80-те Елза окончателно се премества да живее в своя рай – Сант Марти Вейл. Това е едно дълго завръщане, за което копнее сякаш през целия си живот. Първите няколко месеца спи на каменния одър в една от къщите и собственоръчно се включва в работата по реставрирането на селцето и имението. Чувства се дълбоко свързана с тези каменни къщи, станали неми свидетели на ада на средновековната чума – в крайна сметка и тя самата е един сървайвър.

През годините Елза инвестира в много имоти. Купува апартаменти в Рим, Монте Карло, Барселона и Ню Йорк, както и великолепна каменна кула в Порто Ерколе, Италия, датираща от 16. век, но всъщност рядко ги посещава. Личното й каталунско село й е напълно по мярка – дори си има собствен площад. Така и никога не се омъжва, но и никога не са й липсвали любовници. Може би най-продължителната й връзка е със Стефано Маджини, който е основният й доставчик на естествен камък, докато Елза реставрира къщите в селцето. „Той си беше шофьор на камион. Бяхме заедно 23 години, десет от които бяха наистина страхотни“ – казва Елза.

Понякога до ушите й достигат новини от Ню Йорк, но за нея те са като ехо от минал живот. През 1990 г. си отива нейният Халстън – от рак след усложнения от СПИН. Две години преди смъртта му обаче двамата успяват да се срещнат – не в Каталуня, защото „тук не е достатъчно великолепно за него“ по думите на Елза. Срещат се в каменната кула в Порто Ерколе. Той вече е сериозно болен, но въпреки това успяват да се прегърнат и да си простят. „Халстън притежаваше тази щедрост на душата и когато харесваше някого, му го казваше и му помагаше. Днес никой не го прави“ – казва Елза, която освен това е възмутена от факта, че днес всички говорят за партита и наркотиците на Халстън, а никой не споменава за това, че той работи по 18 часа на ден, че е един от най-големите майстори на кройката в историята на модата и от най-добрите бизнесмени сред големите дизайнери, тъй като за разлика от Ив Сен Лоран или Валентино Гаравани той няма свой Пиер Берже или свой Джанкарло Джамети (Берже и Джамети са партньорите в живота на двамата велики дизайнери, които изцяло се грижат за техния бизнес, б.а.), а сам носи отговорността и за творческата, и за деловата част от работата си.  

Всичките най-близки приятели на Елза умират съвсем млади, а със семейството си  тя така и не възстановява скъсаните отдавна връзки. Собствено семейство не успява да създаде и няма деца.

Най-успешната и най-щастливата връзка в живота на Елза Перети си остава тази с Tiffany&Co. Когато през 2014 г. компанията отпразнува 40-годишнината от триумфалното им сътрудничество, бе посочен и забележителният факт, че е имало много години, в които цели 10% от продажбите на компанията по света са били на бижута по дизайн на Елза Перети. Факт, който превръща италианката в най-влиятелния дизайнер на бижута на съвременната епоха. И до днес нейните култови творения са емблематични за знаменитата бижутерийна къща – колието от жълто злато във формата на скорпион, верижката с висулка, представляваща бобено зърно от розово злато, дългата почти метър златна верижка, украсена с 12 малки диаманта, сърцето от зелен нефрит, окачено на златна мрежеста верижка, и разбира се, незабравимата миниатюрна бутилка от злато или сребро, вдъхновена от онази сребърна ваза от битпазара.

Елза Перети работи до последния си ден в пълен комфорт със себе си. „Никога не се насилвам да работя. Когато нещата не вървят, просто спирам и се отдавам на други неща – чета или си почивам“ – признава тя. Прави онова, което си поиска, и то тогава, когато си поиска. След толкова много зависимости най-накрая се е преборила за пълната си независимост. Сама е, но е свободна. И по всичко личи, че когато смъртта я е докоснала по рамото през онази нощ на 18 март 2021 г., Елза Перети най-вероятно дори не си е направила труда да се събуди, за да я посрещне.