Халстън и Елза Перети постепенно се превръщат в нещо като Бони и Клайд в модата. Неразделни са и винаги готови да нахлуят на територията на някое статукво и да взривят монотонността и правилата му. Обичат да скитосват из нюйоркските клубове или да събират огромни тълпи на разгулни партита в дома на Халстън на Източна 55-а улица, където дизайнерът приготвял спагети за всички, а Елза – коктейли. Но най-много обичат да са само двамата в някое автокино и да гледат стари филми, пафкайки си трева. Това, преди да открият кокаина и той тях – в легендарния клуб „Студио 54“, царството на забравата и безкрайния празник.

Скоро след като се запознават, Халстън отваря първия си луксозен бутик на Медисън Авеню, а Елза решава, че моделството съвсем не й е достатъчно, и й хрумва да прави бижута. Един ден, докато обикаля някакъв битпазар, купува сребърна ваза за цветя, в която се влюбва от пръв поглед. В онези години среброто е в немилост, особено сред богатите, които тогава носят изключително злато и диаманти. Най-много да допуснат сребърна табакера сред аксесоарите си, но дори и това… Елза  обаче решава отново да върви срещу течението и поръчва на свой познат бижутер да й изработи миниатюрно, но точно сребърно копие на въпросната ваза.

После поставя в гърлото на микровазата едно-единствено цвете и окачва цялата композиция на кожена каишка – така се появява първото иконично бижу на Елза Перети, което има огромен успех, още повече че близкият приятел на Елза и Халстън, дизайнерът Джорджо Сант´Анджело, включва колието в модната си колекция и го показва в комбинация със скъпите си „хипарски“ дрехи. По-късно през годините въпросният модел ще претърпи стотици трансформации, като може би най-известен е вариантът от стъкло, през който прозира крехкото стебло на миниатюрното цвете. През 1971 г. Елза започва да създава бижута и за Халстън.

Хайвер, печен картоф, кокаин

Халстън и Перети. Перети и Халстън. Всичките им приятели забелязват невероятната енергия, която тече помежду им подобно на електричество. Да, той е гей, и да, тя е хетеросексуална, но въпреки това двамата са необяснимо, магнетично привлечени един от друг и понякога това привличане се превръща в непоносимо напрежение. Когато започват митичните си набези в „Студио 54“, нещата изведнъж сякаш си идват на мястото. Понеже в „Студио 54“ никой не е длъжен да излезе същият, какъвто е влязъл. Никой не е
длъжен да бъде или да прави каквото и да е. Пълна, оргаистична анархия, карнавал, забъркан от музика, кокаин, амбиция, алчност, суета и звезден прах.

Халстън и Елза обикновено се забиват там около полунощ, тя танцува като за последно, след което и двамата, и техните приятели, и целият свят се надрусват до припадък и в един неизразимо светъл миг Халстън и Перети изживяват и невъзможната си любов, и невъзможния си секс, и невъзможния си живот заедно, а после всичко угасва. До следващото парти.

За Елза Перети 70-те са на дефокус. Не само заради алкохола и наркотиците, но и защото е късогледа, а суетата не й позволява да носи очила. „Всичко ми е размазано“ – признава тя. Сензационно изключение е да я хване човек трезва и с чисто съзнание. Доказателство е един пасаж от дневника на Анди Уорхол, който е сред най-близките й приятели. „23 декември 1976 г. Коледно парти .... Елза ми каза колко е прекрасно човек да е с мен и да не е на нищо.“ Страничен, но забавен факт: пред Vanity Fair Перети разказва, че докато самата тя сравнително лесно преминавала в другите измерения, без да са й нужни кой знае какви количества алкохол или дрога, то имало една жена, която май така и никога не успяла да се откъсне от земята. Това била Елизабет Тейлър, която се наливала с бърбън по цяла нощ без никакъв ефект. „Никога не съм виждала друг, жена или мъж, който да може да пие толкова“ – свидетелства Елза Перети.