През 1974 г. Халстън запознава Елза с изпълнителния директор на един от най-прочутите и до днес луксозни бижутерийни брандове в света – Tiffany&Co, и той веднага подписва договор с нея, при това изключително изгоден, за което заслугата е изцяло на Халстън. Компанията е впечатлена не само от таланта и креативността на Елза Перети, но и от огромния успех, който парфюмът на Халстън с флакон по модел на Елза има на пазара. Флаконът е с формата на стъклена капка, на сълза и струва неприлично много. Освен това Елза вече си е спечелила един много важен фен – Лайза Минели, която намира бижутата й за изключително чувствени и секси и става неин редовен клиент.

„Сълзата“ на Перети се превръща в камък на раздора за Халстън и Перети. Компанията на Халстън печели много от парфюма и дизайнерът предлага на Елза два начина, по които да й плати процента от печалбата, който й дължи. „Какво предпочиташ? 25 000 долара или палто от самур?“ – пита я той. Кой знае защо Перети избира второто. Само няколко месеца по-късно двамата вечерят пред камината в дома на дизайнера („обикновена вечеря – хайвер, печен картоф, кокаин“, по думите на Елза). Според някои Халстън вече силно ревнувал Елза от успеха й. Според самата Елза той се държал изключително дистанцирано и студено, тя се ядосала – все пак да не забравяме какво е било „менюто“ им – и му изкрещяла: „Твоето приятелство е по-важно за мен дори от шибаното самурено палто! Майната ти!“. След което взела въпросното палто и го хвърлила в камината. Трети смятат, че тя наистина обичала Халстън, но дълбоко в себе си не можела да му прости, че не й е отчислил дял от печалбата. А може би за всичко е виновен кокаинът, който в края на 70-те вече е неизменна част от живота на Елза.

Краят на голямото парти

Следващата им среща е в „Студио 54“. Елза най-напред вдига скандал на Стив Рубел, основателя на клуба, задето я нарича „сладурче“, и го заплашва, че ще си тръгне и никога повече няма да стъпи в глупавия им клуб. Халстън се намесва, заявявайки й, че може спокойно да го направи, защото на никого не му пука за някаква си евтина дизайнерка на бижута. Елза излива половин бутилка водка върху главата му и си тръгва. Две седмици наистина не стъпва на това място, а Стив Рубел отчаян търси посредници, които да я молят да се върне – все пак Перети е една от емблемите на „Студио 54“. Дори не подозира, че за нея голямото парти е приключило и тя вече търси начин да се измъкне. През 1980 г. клубът и без това затваря врати, тъй като собствениците му са арестувани за укриване на данъци.