Онова, което малцина знаят, е, че Елза Перети има План Б за живота си и през цялото време работи за този План Б. Още с първите спечелени от моделска работа пари тя купува две от полуразрушените сгради в онова каменно имение в Сант Марти Вейл, а в следващите години парче по парче и цялото имение. Когато подписва договора с Tiffany&Co, решава да се поразпростре още и да купи цялото селце. След което започва да го връща към живота, без да отнема декадентската му прелест. Дори когато е почти всекидневно надрусана, не забравя, че някъде там, далеч, далеч оттук я чака един неин собствен малък рай и че трябва да оцелее, защото й е писано да се завърне в него.

През 80-те години Халстън, изгубил вече музата си, губи контрол и над бизнеса си. Идва краят на безпаметното веселие и на преден план излизат децата на новото време – юпитата. Те работят много, познават езика на новите технологии (разбирай – компютрите, които точно тогава масово навлизат в живота), бизнесът е в кръвта им, спортуват и живеят здравословно и определено нямат време за губене с разни партита. Освен това много от героите на старото време, от главните действащи лица на лудите 70, са повалени от СПИН или си отиват от свръхдоза, от системно предозиране, от цироза и въобще – от удоволствията, за които си знаеха, че ги убиват, но не успяваха да се противопоставят на хипнотичната им сила.

Елза Перети обаче не е от тези герои. Партньорството й с Tiffany&Co върви повече от добре. Съвсем сама, тя успява да си извоюва това, за което винаги е мечтала – свобода. „Никога не съм била издържана от мъж“ – обича да казва. Все пак в интерес на истината трябва да се уточни, че преди да почине баща й, двамата се срещат и се сдобряват – някъде около 1977 г. Оказва се, че Фердинандо Перети през годините непрекъснато е следил живота й и е искал да му се превежда на италиански всяка статия за дъщеря му. Успехът й го изпълва с гордост. В завещанието си той оставя на Елза 44% от акциите на петролната си компания, а останалите 55% са за сестра й Мила.